— Те при съседката ми ли бяха? — с всички сили се опитвах да нагодя фактите един към друг.
— Вашите драсканици — Набатчиков размаха листовете пред очите ми, — тя не ги е оценила както трябва, пъхнала ги е в шкафа със стари вестници. Убиецът, който ги е търсил, даже не се е сетил да погледне там.
— Уверявам ви, че аз за нищо на света не бих… Ние нямахме такива отношения, че да…
Не успявах поне някак да завърша фразата си: мислите ми вече забързаха в друга посока. Горката Серафима Антоновна… Пък аз обвинявах в кражбата на превода демони и таласъми, но излиза, че любопитната ми съседка ги е изпреварила. И сигурно дори е успяла да ги прочете, преди да ги определи за изхвърляне заедно с друга хартия. Значи нейната страшна смърт в нощта на земетресението не е била случайна? „Те“ са дошли за нея точно така, както са дошли по-рано за служителя от предишната ми преводаческа агенция? Също така, както бяха дошли и за мен?
Майорът без разрешение прочете мислите ми.
— Едва ли бихме обърнали внимание на тия хартийки, ако не беше подозрителното изчезване на някой си гражданин Семьонов, чиновник в бюро „Азбука“. Почеркът е същият, няма нужда да си много умен, за да свържеш двете убийства. Вярно, че от гражданина Семьонов бяха останали само петте литра кръв, неравномерно разпределени върху двайсетте квадратни метра офисна площ. По удивително съвпадение гражданинът Семьонов е приемал от вас готовите поръчки от испански език, за което свидетелства записаното в дневника за поръчки.
Намерих сили само колкото да кимам в такт с разсъжденията му.
— И ето вчера, само няколко минути след новогодишния звън на Кремълския часовник, на мен ми се налага да зарежа и семейство, и приятели, да пътувам до район Бибирево, защото в новогодишната нощ на покрива на една от новите сгради група неустановени лица отварят гръдния кош на други лица, изтръгват сърцата им и им отсичат главите. Кървища имаше, честно да си призная, не бях виждал толкова — той спря, за да се наслади на моя ужас и отвращение със садизма, с който жестоките деца наблюдават мъките на изтезаваните от тях насекоми.
— И какво намираме ние на мястото на престъплението? — драматично произнесе майорът, като се убеди, че желаният ефект е постигнат. — Продължението на вашите трудове, Дмитрий Алексеевич. А също така и някои още по-неясни записки за настъпващия край на света.
— Какво продължение? — слисано попитах аз.
— Ей сега, ей сега… — той отново бръкна в чантата си и извади оттам други страници, също целите в кървави петна. — Така, такааа… Къде имахме това? Аха… Ето: „Век след век тя разкрива бъдещето на маите и на целия свят и предрича неизбежния му край, назовавайки с точност деня, в който небесата ще се сгромолясат върху земята“ — той измуча нещо, като прокарваше пръст по редовете и продължи — … така, ето го — „… приближаващият се Апокалипсис, за да даде време на посветените да възвестят предначертаното на останалите маи, като предостави на този народ време за молитви и прочие необходими приготовления. Че това знание е тайно и тази тайна се опазва по равно от хора, демони и богове!“ — победоносно завърши той и сложи листовете на масата. — И така, ние откриваме вашия превод — или неговите следи — на местата на всичките три убийства, едното от които, моля да не се забравя, е масово. Налагат се изводите…
Облегнах се на касата на вратата, като се стараех да се успокоя, да събера мислите си, спешно да изнамеря аргументи, за да отбия неговата атака.
— Сега аз ще ви разкажа какво става, а вие ще ми споделите за вашата роля в тази история, разбрахме ли се? В Москва действа някаква езическа секта, която под влияние на предсказания на всякакви индианци си е въобразила, че скоро ще настъпи краят на света. Подкрепяйки своите убеждения с преведените от вас текстове, Дмитрий Алексеевич — макар че не е изключено вие просто сам да ги съчинявате — те извършват редица ритуални убийства. Понякога в качеството на жертви се избират онези, които застават на техния — или на вашия — път, или просто случайно, даже не подозирайки нищо, се докосват до вашите тайни писания — той иронично вдигна вежди. — Подобни случаи — и у нас навсякъде, и в чуждата практика са известни. Сатанисти някакви ли, свидетели на някого си ли, старообрядци ли… Престъпниците обикновено се смятат за богоизбрани и вярват, че след Армагедона това ще им се зачете. Да… Пръстови отпечатъци вече взехме, всички експертизи се правят в момента, скоро ще има резултати. А докато ги няма, както все още няма и обвинение срещу вас, вие можете доброволно да си признаете, че сте ръководител и духовен водач на тази секта.