Че попитахме водачите дълго ли още остава да вървим, и те отговориха, че до съкровените храмове вече не е далеч, трябва само да излезем на вярната пътека, и ако вървим по нея, след два или три дена ще бъдем на мястото. И че от това всички войници, и ние с Васко де Агилар, и с брат Хоакин се ободрихме, и мнозина празнуваха и пиха царевична напитка, която носеха със себе си, и казваха, че на обратния път няма да вървят през тресавищата, и благодаряха на нашите водачи, които все пак ги изведоха на твърда земя.
В онзи ден имахме и успешен лов, и Хуан Начи Коком, съпроводен от двама стрелци, можа да убие няколко едри птици и диво прасе, каквато сполука не бяхме имали вече няколко дена, поради което нашите войници и ние гладувахме.
Че самите водачи — и Хуан Начи Коком, и Ернан Гонсалес — в празнуването не участваха, а имаха доста тревожен вид и си шепнеха нещо настрана. И че с това те привлякоха моето внимание, и аз се приближих към тях, за да узная за какво си говорят те, ала те си общуваха на индианско наречие.
Че когато аз прекъснах разговора им, те имаха смутен и уплашен вид, но не почнаха да упорстват и ми повториха своите предупреждения, и Ернан Гонсалес отново казваше, че бил съгрешил, като ни е довел в тези земи, и че наказанието ще го настигне за това. И че не продължи повече разговора с нас, а се отдалечи в краен ъгъл на лагера, където се предаде на молитва, и че аз повече не го тревожих, обаче наредих на един от войниците да продължи да пази мелеза.
Че всички останали тази вечер празнуваха и бяха в безгрижно състояние, и макар че мнозина бяха пияни, но обичайните сбивания не станаха. И че аз единствен не можах да забравя за онези опасности, за които ми говориха водачите, и обхождах през нощта лагера, като го оглеждах и очаквах нападения на индианци или диви зверове. И че правих така, докато сънят не ме (събори?), ала не намерих нищо странно или подозрително.
Че войниците пируваха до сутринта и че аз не взех да им преча, тъй като бяха успели да преодолеят по-голямата част от пътя и бяха заслужили добра почивка. И че когато аз легнах вече да спя, някои още гуляеха, и се чуваха възгласи. И че аз се събудих едва когато се развидели, тъй като се чу далечен силен вик на звяр, както реве ягуар. И че звярът беше далеч, и викът не се повтори, и аз не станах от постелката си, ами отново заспах.
Че на сутринта, когато караулът тръби за ставане, дотича войник и съобщи, че нашият водач Ернан Гонсалес през нощта се е убил, като се е обесил. И че мелезът Гонсалес действително беше намерен от мене висящ на един клон на няколко крачки от онова място, където беше легнал да нощува, и където аз го оставих вечерта в молитва.
Че оставеният от мене пазач до него не можа да обясни как се е случило това и в колко часа Ернан Гонсалес е отнел живота си. И каза само, че той цяла нощ е следил Гонсалес, без да затвори очи, като се е скрил от него, и че онзи е легнал, след като се е помолил, и е заспал спокоен и дълбок сън, като даже е хъркал. И че този войник каза, че не знае кога сънят го е настигнал него самия, и молеше да му простя затова, че е недовидял. И че аз наредих да го набият жестоко за такова нещо, тъй като сега нашият живот зависеше само от един водач, който остана жив.“
На тази забележка главата се прекъсваше.
Ето това е! След като са превели испанците през гибелните тресавища, индианците най-сетне са се решили на измяна. Съзнавайки, че не могат да се справят само двамата с десетки тежковъоръжени войници, те са решили просто да ги зарежат на произвола на съдбата. Без водачи пътят им назад е затворен: блатата биха погълнали чужденците, преди да успеят да напреднат и на половин лига навътре.
За какво са говорили в гуляйджийската нощ Хуан Начи Коком и Ернан Гонсалес? Молили са се заедно? Теглили са жребий — кой пръв да отиде при предците си?
Обсъждали са какво ще прави останалият жив, след като единият от тях се самоубие? И двамата са чувствали, че тази нощ ще е съдбоносна за тях и затова не са взели участие в пиршеството.
Кръстът на гърдите му, християнското име и фреските със сцени от Чистилището, неумело нацапани от монасите в параклиса на Исамалския манастир, се оказаха недостатъчни, за да възпрат Ернан Гонсалес от най-страшния грях във вярата на неговия баща — самоубийството.
Боговете, за които тайно му е разказвала майка му, индианката, са се оказали по-могъщи, да ги предаде за него е било къде-къде по-страшно, отколкото столетия да се вари в кипящо масло. Докато Дева Мария разсеяно се усмихваше на всички вярващи — и на никого специално — от сияещия облак, отмъстителните и коварни демиурзи на маите гледаха лошо след крачещия отряд, стаени зад стволовете на разкривените блатни дървета. Само че не на всекиго е било дадено да почувства погледа им върху гърба си.