Първо, с ударни темпове да завърша и огладя превода на четвърта глава. За това си отделях тъкмо започващата, „младата“, както казват италианците, нощ. За утре преводът ще бъде готов и понеже днес станах така късно, нищо не ми пречи да се възползвам от нарушения ритъм, за да си легна по-късно, а освободилата се сутрин да посветя на някои неща, които трябва да свърша. Отначало — щом отворят магазините — да отида в книжарница за голям речник, по възможност, два. Походите по библиотеките отнемат много сили, бих могъл да работя доста по-ефективно, ако разполагам с всичко вкъщи.
Да проверя с новите речници термините, чийто смисъл не успях да разнищя с помощта на онзи, който имах. След това, още преди да съм получил правото да заспя спокойно, да се отбия в бюрото и да предам завършената глава. Ако имам късмет, следващата част вече ще бъде там: служителят казваше, че клиентът бърза. Какво пък, аз него добре го разбирах; ако той и нататък продължи да чете моите преводи, би трябвало, както и аз, жадно да чака продължението. Ние с него бяхме в един вид съгласие, и на мен ми се струваше, че мога да разчитам на неговото съдействие.
И така, да предположим, че петата глава от записките е вече там. Ако се добера до нея, мога да се върна вкъщи и умиротворено да си легна, като вероятно прочета за заспиване някой и друг абзац, но оставяйки основната част от развлечението и работата за следващия ден.
Но какво ще правя, ако в бюрото главата още я няма? От нахлулата тревога неволно отворих очи и се взрях във високия таван; изведнъж ми се стори, че водата е изстинала и врътнах червения кран, за да долея гореща.
Нищо страшно няма, казах на глас. Ще я донесе по-късно. Той е доволен от качеството на превода ми, загубата на първата глава от тоя дръвник испанист не го е притеснила, няма никакви причини той да не донесе в бюрото петата част от дневника. А пък аз ще се постарая тя да бъде преведена на руски на такова ниво, че след нея да последват и шеста, и седма, и колкото са там всичките изобщо.
Странно, но в онзи момент повече не се замислях кой може да се окаже моят тайнствен клиент. Напълно ми стигаше това, че той навреме носи в агенцията поредната порция от записките на конкистадора — източник на моите доходи и удоволствие. Какво значение има кой ще се заинтересува от превода? Докато интересите ни съвпадаха, нямах намерение да проявявам прекалено любопитство, което освен това можеше да подплаши сегашния притежател на книгата.
Закусих набързо (май пак бяха тия сандвичи) и се върнах на бюрото си, препрочетох и преписах на чисто вчерашния превод. Към шест сутринта всичко беше готово, оставаха десетина думи, в чието значение не бях сигурен и които предпочитах да проверя в сериозен речник, преди да предам работата си. Върнах се в кухнята, направих си чай и уютно се настаних на дивана, като се завих с голям червен кариран вълнен шал. До отварянето на книжарниците и библиотеките оставаха не по-малко от три часа, а почивката безспорно си я бях заслужил.
Попревъртях копчето на радиото, намерих някаква информационна станция и като се загледах в издигащата се от чашата пара, с половин ухо заслушах сутрешните новини.
Азиатското цунами май вече никого повече не интересуваше. В световните новини го беше сменило земетресението в САЩ и в страните от Карибския басейн. Няколко доста големи градове на островите бяха в руини. Президентите и главите на военните хунти, управляващи тези миниатюрни държавици, се обръщаха за помощ към световната общественост, ООН обещаваше да отдели средства за възстановяване на инфраструктурата. Първите самолети с „Лекари без граници“ и спасители от различни страни вече летяха към островите, пристигането им се очакваше всеки момент.
Щатите бяха пострадали по-малко: системата за сигнализация за сеизмична заплаха бе сработила безупречно и от опасните райони бяха успели предварително да евакуират населението, но учените предупреждаваха, че има голяма вероятност за нови подземни трусове. Нататък вървеше коментарът на специалист, нещо за разместванията на земната кора, които са предизвикали всички неотдавнашни катаклизми.
После дикторът напомни за предстоящите избори, но тази тема ме остави равнодушен. Май някой някого в нещо обвиняваше, някой си политик бил сниман тайно от разстояние, друг го намерили в подмосковните гори с куршум в главата, трети обявил, че напуска поста като президент на крупна компания, за да може изцяло да се посвети в служба на Отечеството.
На последно място — след информацията за катастрофи, убийства и кризи — журналистите се смилиха и решиха да пуснат новина, която трябваше малко да смекчи получените досега отрицателни емоции. Престижният конкурс по красота „Мис Вселена“ бе спечелен от рускиня. След като набързо съобщи габаритите й и годината на раждане, дикторът сърдечно се сбогува с мен. От ефира меко потече Дюк Елингтън, измивайки следите от мръсотията, избълвана оттам през последните петнайсет минути. Изборът беше верен — ръката ми, вече протегната да изключи радиото, нерешително увисна във въздуха, а след това се върна в гънките на шала. Допих си чая и отворих Кюмерлинг на първата попаднала ми страница.