Никак не ми беше трудно да намеря голям испанско-руски речник. Книжарниците бяха затрупани с изобилие от разговорници, самоучители и, разбира се — речници — най-различни, от джобен формат с по пет хиляди думи до внушителни томове, дебели десет сантиметра.
Но търсенето на издания за цивилизацията на маите и този път се оказа сложна работа. Упорито и с методичност на учен изследвах новоарбатския Дом на Книгата, няколко антикварни книжарнички, отидох дори до големия книжен пазар, но всичко завърши с придобиване на още две-три брошури с ярки корици, в заглавията на които непременно имаше думите „тайна“, „загадка“ или „секрет“. И едва когато затварях кръга, като се разходих пеша от станцията на метрото „Арбатская“ към къщи и отново, този път разочаровано, минавайки покрай Дома на Книгата, аз случайно обърнах внимание на книжарските сергии, където се продаваха най-различни печатни боклуци.
Основно това бяха ярки дебели албуми, озаглавени „Уроците на Камасутра“ или „Енциклопедия на чувствеността“, някой продаваше самиздатска езотерика, а двама подозрителни персонажи, с поведение на джебчии, търгуваха с пиратски издания на хитлеровата „Майн Кампф“. Осъзнавайки известната съмнителност на своето положение, тези хора не се обвързваха с едно определено място, като книжарска сергия. Готови всеки момент да хукнат и да потънат в тълпата, те внимателно и хищно се вглеждаха в лицата на минувачите, опитвайки се да открият в безкрайния човешки поток своите клиенти и провокаторите от държавна сигурност. Тя понякога, по неведома повеля на звездите, изведнъж започва ожесточено да се бори с фашизма и има голям риск водовъртежът да завлече и теб.
… Този човек го взех за един от тях, когато замислен за своите си работи, крачех покрай редовете със сергии и разсеяно плъзгах поглед по заглавията на изложените за продан книги. Взех го за един от тях, защото той точно така крадешком се оглеждаше и държеше стоката си, едва прикрил я под палтото си. Както това често се случва, смисълът на прочетените букви не веднага достигна до съзнанието ми. Когато обаче той изкристализира, аз се спрях като закован, а после рязко се обърнах, за да проверя дали продавачът не си е тръгнал, и дали не ми се е привидяло заглавието заради моите дълги и безплодни търсения.
„Хрониките на народите маи и завоюването на Юкатан и Мексико“.
Извадих портмонето си още преди да съм успял да попитам за цената.
В мъжа, който продаваше книгата, нямаше абсолютно нищо забележително. Светли прошарени коси, неясни, неуловими черти на лицето — нито пълно, нито слабо, безцветни, дали бледосиви, дали пък не бледосини очи, тъмно палто. Приближих се към него с пари в ръката си, но той кой знае защо се направи, че не ме забелязва. И едва когато запитах за книгата и съдържанието й, мъжът заби в мен студения поглед на екзаминатор, сякаш се опитваше да определи дали заслужавам да ми продаде книгата си. Вече започвах да си мисля, че в книгата е изрязана дупка, в която се намира пакетче с известното бяло прахче и ако аз сега не кажа нужната парола, продавачът просто ще избяга или ще заяви, че не се продава.
Той обаче не беше наркопласьор. Бързо, но фиксиращо хвърли поглед на банкнотите и каза цената, която ми се стори безсрамно завишена. Като видя, че се колебая, той презрително мръдна рамене и с лишен от интонация глас каза, че изданието представлява библиографска рядкост, защото е издадено в много малък тираж едва ли не преди половин век и единствено дилетанти не биха го оценили.
Уплаших се, че той може изобщо да размисли да продава книгата на такъв дребнав невежа и побързах да платя, като му оставих сума, с която той можеше охолно да си живее поне още две седмици.
След като се отдалечих на петнайсетина крачки, аз си помислих, че можех да попитам този тип дали няма и други книги на същата тема. Но той като че ли беше изчезнал вдън-земя; на неговото място стоеше пъргаво старче, което се опитваше да пласира обемист труд по теория на заговорите, написан от Рудолф Хес по време на доживотния му затвор.