Щетата, нанесена от брат Де Ланда на науката, е толкова неизмерима, както е безграничен онзи пробив, който се е образувал заради него в културната съкровищница на човечеството. Достатъчно е само да се каже, че заради своето фанатично рвение към чистотата на вярата Ланда и неговите поддръжници са успели да унищожат почти всички летописи на маите, както и религиозните книги и литературните произведения. Едва три ръкописа на маите са оцелели при тази катастрофа. Днес са известни като кодекси — Парижкият, Дрезденският и Мадридският, наречени така според градовете, в чиито библиотеки се съхраняват. Още един важен паметник са книгите «Чилам Билам», написани в четиринайсети век на езика на маите, но с латински букви. Естествено, остават и надписите на стелите и архитектурните паметници, които все още стоят недокоснати в джунглите на Юкатан, обаче няма никакви съмнения в това, че по-голямата част от знанията, които са се съдържали в изгорените книги, е загубена за човечеството безвъзвратно.
Какво е движело Диего де Ланда и можем ли да го съдим за това, което е направил? Трябва да се помни, че когато францисканците са пристигнали в Централна Америка, наричана тогава Западна Индия, индианските племена, живеещи в тези земи, често се придържали към много жестоки вярвания. Може би това в по-голяма степен се отнася за войнствените ацтеки, отколкото за племената на маите, но почти във всички култури на Централна Америка били широко разпространени човешките жертвоприношения, които при ацтеките достигали застрашителни размери, а също така ритуалното самоосакатяване и осакатяване. Ведно с неприятните и понякога откровено страшни изображения на индианските богове, тези религии би трябвало да се струват на християнските свещеници като сатанински култове, а всички онези божества и обожествени герои, на които се кланяли маите и другите народи на Западна Индия, на францисканските монаси еднозначно са им изглеждали като демони.
По такъв начин, опитвайки се да изкорени езичеството сред аборигените, брат Де Ланда бил напълно убеден, че се сражава с проявлението на злото на земята в най-чистия му вид. Освен това, не е маловажно да се отбележи, че приелите католицизма индианци са били много по-надеждни и сговорчиви, отколкото онези, които упорито продължавали да изповядват вярата на своите бащи. Насаждайки християнството, испанците затвърждавали своето положение като колонизатори.
Би било прекалено наивно да се смята, че в огъня са горели само книгите и идолите. Има достоверни сведения, че онези аборигени, които не желаели да се откажат от своите вярвания, са били измъчвани и пребивани жестоко и мнозина ги е спохождала ужасна смърт.
Любопитно е друго. За краткото време, изминало след завоеванията на Кортес, испанското общество по неясен начин е достигнало до онзи стадий на морална еволюция, която предполагала рефлексия и разкаяние за извършените грехове даже ако средствата били оправдани от целта. Това засегнало и Конкистата — мнозина влиятелни мислители и богослови от онова време смятали, че испанците нямат право да подчиняват, да поробват и угнетяват народите на откритите от тях континенти, смятайки аборигените за безсловесни говеда, а не за равни на тях човешки същества.
Именно затова, когато до короната достигнали слуховете за жестокостите, които прилага в своите владения брат Де Ланда, той бил извикан за разследване в Мадрид. Исамалският настоятел бил спасен само от това, че Генералът на францисканския орден лично му издал документ, в който потвърждавал инквизиторските права на Де Ланда, каквито той първоначално не притежавал. Процесът по това дело продължил няколко години и завършил с оправдаването на Де Ланда. Точно по това време обвиняемият започнал да пише своя етнографски труд «Съобщение за делата в Юкатан», който след столетия го прославил в цял свят.