— Е, а какво общо имаме ние с вас?
— Основната версия е работата. Той изобщо нямал личен живот, врагове също, на никого нищо не е дължал, за ограбване не са го ограбили, пари и вещи — всичко си било на място… Почти всичко.
— Какво значи „почти“?
— Когато казах на този следовател за последния му превод… Няма го там, ето какво. Изчезнал само човекът и тая проклета папка. И никакви следи. И затова ме разпитваха мене — кой е клиентът, как е изглеждал, защо е плащал толкова, какво е имало в папката.
— И какво?
Той дълго не отговори, като ме оглеждаше със съмнение, а после снижи глас и каза:
— Аз за вас нищо не съм им казал, имайте го предвид. Нали с вас всичко е наред… А на мен неприятности не ми трябват. Те и без това имат намерение да организират тук наблюдение, сред клиентите вече плъзнаха слухове заради цялата тая идиотщина. Така че вие повече не идвайте тук, докато всичко не се успокои. Може пък и да го намерят…
Разказаната история не ме уплаши. Кой знае какво може да се е случило на човека? Излязъл от къщи за цигари, бутнал го автобус. Лежи си някъде кротко с номер на палеца. Какво общо има тук моята книга?
— А при вас не е ли останала някаква информация за този клиент? Бланка на поръчката или може би визитка с адреса му? — на мен вече ми беше все едно дали служителят ще сметне за подозрителен моя прекален интерес към работата или не.
— Имаше, но милицията всичко иззе — намръщено рече той. — Вие нали нямате намерение…
— Но можете поне да ми кажете как изглежда този клиент? — вече и сам не знаех защо ми трябва всичко това.
— Възрастен такъв, с очилца, интелигент… Нищо особено — служителят изтри потното си чело с обратната страна на дланта си. — Господи, за какво ви е? Та няма да го причаквате, я? Сигурно той вече никога няма да дойде. Вчера веднага след вас идва, взе си папката, а нова не остави.
— А не ви ли помоли да ми предадете нещо? Помните ли, миналия път беше казал, че добре било станало, дето ръкописът бил даден на мен. Може би е казал още нещо от този род? — търсех да се заловя за каквото и да е, защото не исках да се простя с надеждата, че ще се добера до продължението на дневника.
Той се поколеба за кратко и няколко пъти дори отвори уста, сякаш се канеше да каже нещо, но в края на краищата само отрицателно завъртя глава.
— Аз сигурно ще трябва да се обърна към милицията и да им съобщя за моята поръчка — внимателно хвърлих въдицата, като се постарах да придам на лицето си разтревожен израз. — Щом е такава работата… Напразно не сте им казали веднага, сега и към вас ще възникнат въпроси.
Престорено въздъхнах, крадешком установявайки в изкривената му гримаса признаците на скорошна капитулация. Разбира се, че и дума не можеше да става сам да отида при следователя, но несговорчивостта на служителя ме подтикваше към шантаж.
— Естествено, аз ви разбирам — меко добавих, — репутацията на фирмата ви е под въпрос, можете да загубите работата си…
— Да върви по дяволите работата — не издържа той. — Тоя старец ми забрани да ви споменавам! Клиентът ви. Точно преди да си тръгне, сякаш е знаел, че милицията ще цъфне на другия ден.
— И защо така сте послушали старчето, а криминалните не сте послушали? — учудих се аз.
— Вие не можете да разберете — погледът му се заби в бюрото, а ръцете му отново се заровиха в купищата хартия. — Той го каза така, че не можеше да не го послушам… Каза го така, страшно…
Не успях и дума повече да изкопча от него. На всичките ми въпроси и подтиквания служителят само тръскаше глава и си мърмореше нещо неясно, май, отново предъвквайки разговорите си с клиента и следователя. Напразно се опитвах да си представя с какво предполагаемо тихото и интелигентно на вид старче е могло така да наплаши този самоуверен тип.
Отчаян, че не мога да измъкна нищо от служителя, аз ядосано треснах вратата и излязох навън.
Не ми се щеше да се връщам вкъщи. Макар че бях на крак вече почти цяло денонощие и отдавна би трябвало да легна да спя, щом си представех завръщането си в апартамента, кънтящата пустота на който аз и днес не можех да запълня с работа, ми стана така мъчително тъжно, че предпочетох още известно време да се помотая из улиците.