През тази нощ и на следващия ден с мен ставаше нещо невъобразимо: колкото по-добре разбирах, че моето приключение е към края си, с толкова повече настървение прелиствах Кюмерлинг, препрочитах брошурите, пълзях с лупата по щатите Кампече и Петен, и мислех, мислех… Тревожната камбана ми звънна вечерта на следващия ден, когато, след като се навечерях, седнах да слушам по радиото новините, за да се поотвлека от вече превърналото се във фикс-идея желание да разгадая смисъла на описаната в дневника експедиция.
„Небивали разрушения и човешки жертви причини ураганът «Симона», връхлетял преди три дни атлантическия бряг на САЩ“ — говореше дикторът. Инстинктивно увеличих звука — сигурно защото вече самият аз се усещах като попаднал в епицентъра на тайфуна.
„Напълно са разрушени градовете Ню Орлиънс, Хюстън и Далас. Болшинството населени пунктове в щатите Мисисипи, Луизиана и Тексас са в руини. Особено много е пострадала столицата на джаза: девет десети от Ню Орлиънс са под вода, американската армия и националната гвардия не са в състояние да се справят с евакуацията на оцелелите. Броят на загиналите, по предварителни данни, може да е десетки хиляди, но кметът на Ню Орлиънс Рей Нагин смята, че тази цифра е най-скромната от възможните. Градът е разположен в низина, затова десетметровите вълни, които носеше със себе си ураганът, с лекота са преодолели загражденията и са довели до най-голямото наводнение в историята на града. Положението се усложнява от това, че водата е скъсала дигите на каналите към езерото Понтчартейн, което е на възвишение. Всички опити на военно-инженерните части поне някак да укрепят язовирните стени не водят доникъде. В града цари анархия. Всички оръжейни магазини са разграбени, заради лошата организация на спасителните операции хуманитарната помощ пристига в Ню Орлиънс с голямо закъснение и не стига за всички. Оцелелите мародерстват и ограбват магазините. Десантните подразделения, прехвърлени в града с транспортните вертолети «Чинук», се сблъскват с бандите мародери и понасят тежки загуби.
В Хюстън и Далас «Симона» достигна максималната си сила — сега това е ураган от най-високата, пета категория на опасност. Милионите жители на двата града, опитващи се да се евакуират навътре в континента, са се озовали в капан. Пътищата са блокирани заради многочислени катастрофи, транспортните артерии на Тексас са задръстени от многокилометрови опашки. Току-що дойде съобщението, че пътят на «Симона» от Хюстън към Далас на няколко мили съвпада с магистралата. Точният брой на жертвите засега не е известен, но може да се изчислява с хиляди.
Освен това, ураганът сериозно е повредил или напълно разрушил многобройните нефтени платформи, разположени в Мексиканския залив, а също така е нанесъл многомилиардни загуби на нефтопреработвателните предприятия в Хюстън и Далас. В резултат на това цената за барел нефт на световните пазари рязко е скочила и е прехвърлила психологическата бариера от деветдесет и три щатски долара.
«Симона» е подминала крайбрежните мексикански градове Веракрус, Сиудад Ермоса и Сиудат Мадеро, които преди седмица бяха почти изтрити от лицето на земята от друг ураган — «Исабел». Правителството на Мексико обаче не разрешава на жителите да се завърнат в домовете си, опасявайки се от нови удари на стихията.“
Репортажът напомняше някакъв апокалиптичен роман и аз седях, зяпнал и втренчен в радиото. Трябва си призная, че понякога все пак се разкайвах, че нямам телевизор. Ето и сега — зловещите и вероятно незабравими кадри от разрушения Ню Орлиънс се налагаше да ги предоставя на фантазията си.
Водещият превключи на новините от горещите точки на Африка, а аз се заех разсеяно да въртя колелцето на настройката в търсене на нещо по-увлекателно. И то не закъсня.
Моето радио, както вече бях отбелязал, е от седемдесетте и лови само УКВ диапазона. На лицевата му страна, през целия му корпус, има остъклена скала на честотите, многото цифри при които са обозначени и названията на градовете — от тях се излъчва на съответните вълни. Във всеки случай през седемдесетте беше именно така. И така, при едната чертичка пише „Берлин“, при друга — „Париж“, при трета — „Буенос Айрес“. (Кой знае защо ми се струва, че внимателно въртейки копчето и вслушвайки се в едва пробиващия шумовете глас на аржентинския диктор, бащите ни много по-осезателно са чувствали колко по-тесен и малък е нашият свят, отколкото ние можем да усетим това, гледайки телевизия в пряко предаване новини от Латинска Америка.)