Към момента, когато жилището ми придоби отново предишния си вид (оставаше само да варосам тавана), на мен за стотен път ми се удаде да се договоря със себе си да прекратя работата над книгата. И тогава в коридора звънна телефонът.
— Дмитрий Алексеевич? — беше глас на младо момиче.
Кой знае защо аз веднага реших, че тя трябва да е много красива; такъв един разпалващ въображението тембър притежават водещите на сутрешните радиоблокове. Тях вероятно ги избират от цялата страна, доверявайки им сложната, отговорна работа: с нежността и вниманието на сапьор да будят недоспалите махмурлии съграждани. Тя още не бе успяла да каже нищо, а аз вече бях готов да се съглася с всичко.
— Обаждам се от бюрото за преводи „Акаб Цин“. Имаме нова поръчка за вас. Дали бихте могли да минете веднага щом завършите работа над предишната? И моля, постарайте се да го направите до трийсет и първо число, защото на Нова година не работим заради ритуалите.
— Добре — механично казах аз.
— Чудесно. Тогава ви чакаме — гласът й звучеше доброжелателно, почти ласкаво, сякаш се бях обадил на телефон на доверието.
Горе-долу половин минута след като тя бе затворила, аз слушах кратките сигнали в слушалката, опитвайки се да си спомня дали си бях оставял домашния телефон в това странно бюро. Разбира се, че в наше време за всеки човек може да се намери информация, но все пак…
Без да направя еднозначен извод, аз се върнах в стаята, сложих нов лист на „Олимпията“ и започнах на чисто да преписвам превода на последната глава. Главата ми бе блажено празна, не губех време за съмнения и колебания и само след около два часа работата беше приключена.
Сигурно така наркоманите, които са взели твърдото и окончателно решение да зарежат дрогата, да престъпят чертата, да започнат нов живот, в един миг изведнъж сякаш забравят за това и без да срещат никаква вътрешна съпротива, като бродещи под шепота на Луната сомнамбули, скачат от мястото си и тръгват за доза. Те не мислят за нищо и когато вече ги обгърне всмукващият водовъртеж на сладкото забвение; едва на следващия ден заедно с конвулсивния гърч идва разкаянието.
Сложих кламер на готовата белова, облякох се по-топло и плахо погледнах през шпионката. На стълбите вече нямаше никого; запечатаният съседен апартамент, следите от нокти и надписът на вратата ми, който така и не бях успял да изчистя, напомняха за това, колко близо до ръба на пропастта съм стоял. Не посмях да мина през размазаното от чистачката кърваво петно, извиках асансьора и щом излязох навън, веднага хванах кола.
Прозорците на покритата с мръсни размазани петна жигула бяха замъглени от скреж, тя се тресеше като мръзнещо улично куче, а шофьорът кавказец с раздърпана двулицева пухенка в цветове като колажите на Анди Уорхол мълчеше, настръхнал, сякаш се страхуваше, че заедно с парата, от устата му ще излезе скъпоценната топлина и кастанедовската жизнена сила.
Разрушения от нощния катаклизъм на заснежените московски улици не се забелязваха на пръв поглед, но навсякъде сновяха жълтите мравуняци — работниците по поддръжката оправяха невидимите комуникации, явно повредени от подземните трусове.
— В Ленинакан беше по-страшно — хрипливо отрони шофьорът.
— На мен и вчерашното ми стига, за да се уплаша до смърт — честно казах аз.
— Тогава загина половината ми семейство. Къщата ми отиде. Когато се премествах в Москва, си мислех, че тук поне няма да тресе…
— Знаете ли, мисля си, че сега вече от това никъде няма спасение — казах аз на себе си ли, на него ли.
— Във вестника ли го прочетохте? — намръщи се той.
— В една книга.
Шофьорът кимна и отново млъкна, потънал в мислите си. До края на пътуването тишината бе нарушавана единствено от еднообразните ругатни, които той изпращаше в космическото пространство, когато на пътя ситуацията ставаше сложна.
Охранителят при входа на сградата, където се помещаваше бюрото „Акаб Цин“ ме позна и без да ми задава въпроси, сам ми написа пропуск. Въпреки предстоящите празници и природните бедствия, в коридорите беше доста многолюдно: планетарният капитал, на който това сияйно здание беше един от мъничките аванпостове, не признаваше почивните дни. Двама бояджии със спретнати оранжеви комбинезони боядисваха таваните.