Че нашият път по сакба в онзи ден на похода, станал последен, ние преодолявахме особено трудно, тъй като всички в нашия отряд телесно бяха отслабнали до крайност. Че аз все така вървях до Начи Коком, останалите пък вървяха на някакво разстояние от нас, като тихо си говореха, така че думите им не можех да чувам, обаче вятърът духаше към тяхната страна и поради това да говоря за тайни неща с водача аз се опасявах.
Че към края на деня ние видяхме напред светла пролука, а след това и белия горен край на индиански храм, издигнат над листата на дърветата. Че още преди слънцето да залезе, пътят ни отведе към кръгъл площад, изсечен в селвата и постлан с бял камък, на който площад и стоеше виденият от нас отдалеч храм. Че на този площад сакбът свършваше, и от всички страни го ограждаха дървета високи, растящи едно до друго, през които да се мине нямаше никаква възможност.
Че самият храм, както ми казваше и Хуан Начи Коком, не беше голям по размер, ала с красотата си надминаваше всичките, видени от мен досега старинни индиански постройки. А предците на днешните индианци, забравили древното изкуство и загубили умения, бяха по тази част големи майстори.
Че по форма храмът приличаше на пирамида, по четирите страни на която нагоре водеха стръмни стълби с високи стъпала, които се изкачваха отначало към широк издатък, който опасваше постройката примерно по средата на височината й, а после по-нагоре, към малка площадка, разположена на самия връх. Че освен този храм тук имаше и още няколко по-малки съоръжения, сред тях и дълбок сух кладенец, от онези, които ги има и в другите изоставени градове. И че по думите на Хуан Начи Коком, този кладенец, който маите наричали «сенот», се използвал от бащите и дедите им, от заблудени езичници, за жертвоприношения, сред които имало и човешки.
Че макар нито в самия храм, нито наоколо следи от хора да нямаше, самата постройка беше различна от ония, които ми се случваше да видя по-рано. Че предишните бяха покрити с мъх и най-често разграбени, а тази беше чиста от растителност, и с такава белота, като че ли е строена вчера.
Че нашият водач отказа да се приближи до пирамидата, като се въздържа да се разхожда и по белокаменната площадка. Че всичкото това време, докато ние бродехме по описаните от мен съоръжения, като ги изследвахме, той ни чакаше до пътя, и само от време на време ми даваше пояснения, когато се обръщах към него; от прекалено любопитство при изучаването на постройките той ни възпираше, особено ни заклеваше да се въздържаме от нахълтване в храма.
Че аз бях единственият от всички, който го послушах, помнейки за това, което той ми бе описал преди; другите пък не обърнаха внимание на неговите предупреждения. Че по указание на брат Хоакин войниците се изкачиха по стъпалата до издатината на пирамидата, където намериха зазидан с камъни вход. Че всички те заедно започнаха да го трошат, като ме викаха и мене да помагам, а брат Хоакин ги караше да бързат и им казваше, че вътре може да се намират богатства, от които на всеки работещ му се полага част; но че аз се оплаках, че не ми е добре, и отказах, имайки някакво лошо предчувствие. Че отказът ми предизвика сред останалите недоволство и насмешки, обаче никой не посмя да ме принуди.
Че водачът Хуан Начи Коком, като видя, че възпирането и предупрежденията му нямат сила, се отчая да ги спре и започна тогава да плаче и да се моли на Всевишния да го защити той от гнева на индианските богове.
Че войникът Педро Ласуен беше първият, който успя да пробие в зида малка дупка, за което той с радостен вик съобщи на всички. И че в продължение на няколко часа успяха да направят в стената доста голям отвор, но заради настъпилата нощ трябваше да прекратят работата.
Че за нощувка ние всички все пак се събрахме заедно насред площада, при което нашият водач се съпротивляваше. Че по нареждане на Васко де Агилар въпреки моите възражения Хуан Начи Коком го вързаха, за да не може той в тъмнината да избяга сам, като изостави отряда.
Че на това място сънят ни на всички беше кратък и тежък: и на мене, и на водача, и на часовите. Че посред нощ аз се сепнах по някое време от това, че ми се стори, сякаш наблизо грохотят, падайки камъни, а после през сън чувах и още друг тътен, също като че ли от камъни, но сега съвсем близко до нас. Че да се вдигна на крака не можах; тежко ми беше дори да отворя очи и го направих с превелик труд. И че през моя унес ми се стори, като че ли седя на самия край на кръг от светлина, която идва от догарящ огън и виждам неимоверно висока и широка тъмна фигура, по очертания прилична на човешка, но със странна сплескана глава, като че растяща направо от раменете.