Че на сутринта ние открихме Педро Ласуен мъртъв на онова място, където беше заспал; черепът му беше смазан, сякаш по него се е търкулнал грамаден мелничен камък, и освен кръв и тази пихтия съвсем нищо друго не беше останало. И че предмета, с който му е била разбита главата, или следи от злоумишленика, сътворил това, никой не можа да намери.
Че вместо неголемия отвор, пробит предния ден от войниците, в стената на храма сега зееше огромна пробойна, през която можеше да влезе, без да се навежда, и много висок човек. Че след случилото се с Педро Ласуен никой не посмя да влезе вътре; само брат Хоакин, като упрекна другите за страхливостта им, се качи по стъпалата.
Че останалите в това време си говореха помежду си и искаха веднага да напуснат прокълнатото място. Че брат Хоакин не се появи в течение на един час, обаче никой от отряда, включително даже и сеньор Васко де Агилар, известен с бичата си смелост и безразсъдство, не се реши да отиде след него.
И че когато всички вече бяха готови да тръгнат по обратния път, към което ги призовавах и аз, на стъпалата се появи брат Хоакин Гереро, цял и невредим; че в едната си ръка държеше горяща факла, а в другата — няколко свитъка. Тези свитъци се оказаха индиански ръкописи, направени на кора и на обработена кожа.
Че при вида на тези свитъци Хуан Начи Коком се хвърли към брат Хоакин със страшен вик, но Васко де Агилар го събори и го върза; да се убие обаче единственият водач брат Хоакин забрани.
Че след това каза брат Хоакин, че вътре в пирамидата има съкровищница, пълна със златни слитъци и изкусни изделия, украсени със скъпоценни камъни, и че от всички тези богатства на всеки му се пада такава част, каквато той може да носи, и че имането ще стигне за всички. Но че преди да даде на всеки заслуженото, каза брат Хоакин, трябва да се отмъсти на убиеца на Педро Ласуен.
И че в този същия миг ме удариха отзад по главата; и че аз, замаян паднах, а когато дойдох на себе си, бях вече вързан — и ръцете, и краката. Че предателският удар ми беше нанесен от Васко де Агилар, който се намираше в заговор с брат Хоакин, за което той сам ми съобщи по-късно.
Че като ме плени, брат Хоакин обяви, че уж аз заедно с водача Хуан Начи Коком съм сключил сговор с дявола, за да погубим целия наш отряд, и използвайки получената от него сила, съм препятствал за осъществяването на волята на Църквата, като съм убил най-добрите войни, а също така другия водач, мелеза Ернан Гонсалес.
Че вбесените войници искаха да ме убият тутакси, но брат Хоакин ги спря, като им напомни, че кръвопролитието е противно на Господа наш Иисус Христос и на Светия престол, така че при обичайни обстоятелства мене трябвало да ме изгорят на клада, но че заради бързането, с което сега трябвало да се връщат в Исамал, с мене ще постъпят иначе. И че като каза така, той нареди да ме хвърлят вързан в сухия кладенец, където маите са хвърляли предназначените за заколение.
Че заповедта му веднага беше изпълнена; и макар аз и да си мислех, че непременно ще се пребия на дъното на кладенеца, това не се случи, понеже дълбочината на сенота се оказа не толкова голяма, както смятах аз, а долу беше мека земя. Че при това аз все пак силно се ударих и си счупих крака, заради което да избягам оттам стана немислимо. И че около себе си аз видях много човешки кости и цели скелети, останали от принесените в жертва индианци.
Че макар аз и да се боях от разправа с Хуан Начи Коком, те не убиха водача, тъй като се нуждаеха от него за пътя обратно в Исамал. Че сред някое кратко време храмът беше разграбен, за което аз можех да съдя по доволните викове горе. Че след това гласовете им започнаха да се отдалечават, от което аз повярвах, че ще остана в това страшно място сам, докато не умра от глад и жажда.
Ала че когато гласовете почти стихнаха в далечината, горе аз видях брат Хоакин и помислих, че той се е върнал, за да ме пощади или пък да ме довърши, макар и по такъв начин да прояви милосърдие. Обаче той остана, за да поговори с мене, вместо опрощаване на греховете да проведе последно разпитване.
Че ми разказа той как е подслушвал сам и е изпращал да подслушват другите всички мои тайни беседи и с Ернан Гонсалес, и с Хуан Начи Коком, че си призна, като се усмихваше, как е удушил мелеза, сънен, а след това го е обесил на клона за устрашаване на съплеменника му и мене, но аз не съм приел предупрежденията. Че е заклал и загубилия разсъдък Фелипе Алварес, за когото самият той се грижел, за да не може той със своя вой да смущава останалите и да пречи да се движим към целта. От мене обаче брат Хоакин искаше да разбере, защо аз съм заменил вярата си в Христа и доверието на отец Диего де Ланда със суеверията и дружбата на мръсния мая???.