Истински се изненадах, когато и той се присъедини към мен под водата.
„Какво има?“ — попитах с повдигане на рамене.
„Враг“ — отговори Уондър, като сви юмрук и посочи с палец към дъното на басейна.
„Колко?“ — попитах.
Вдигна два пръста.
„Посока?“
Посочи към близкия край на сградата. Шибаните пазачи вероятно извършваха обиколката си. Опитах да си спомня дали станциите им за отчитане на обиколката се намираха отвътре или отвън. Ако се намираха вътре в сградата, щяхме да бъдем мъртъвци — опечени.
Чакахме. В главата ми се отброяваха секунди. Щяхме да се опечем в тая шибана вода. Излязох на повърхността. Огледах се. Нямаше никаква охрана. Имахме късмет.
Уондър се измъкна на повърхността, отърси колкото можа повече вода от себе си и дълбоко въздъхна.
— Да ми го начукат! — Понечи да се качи на площадката.
— Хей, заднико, давай да се хващаме на работа, сега си мокър и можеш да останеш.
Двамата измъкнахме контейнера за около тридесет секунди. По дяволите, тежеше само стотина килограма. Изтичах до стената и завъртях крана. Измих Уондър добре, след това застанах неподвижно, за да може той да обработи мен, а после насочихме струйника към сандъка.
Извлякохме го зад куп варели, където нямаше да ни забележат, и го огледахме. Погледнах буквите — кирилица. Съветски военен сандък. Опакован със стоманена лента. Започнах да обработвам лентата с ножа си. Накрая успях да я скъсам. Свалихме капака.
Вътре имаше място за дванадесет яйца. Шест от тях бяха празни. В другите имаше мокри кутии с цвят на маслина, големи колкото да поберат четвърт литър — очевидно контейнерът не беше уплътнен много добре. Всички кутии носеха знака за бактериологическо оръжие.
Е, поне знаех, че не са вещества за отравяне на колбаси, защото трябва да се съхраняват на студено, а тази материя беше добре сготвена в топлата вода. Значи пред себе си имахме силно патогенни вещества, причиняващи синя пъпка, салмонела или половин дузина други смъртоносни болести, които виреят на топло. Вдигнах една от кутиите. Тежеше към килограм. Взех три и ги подадох на Уондър.
— Вземи, може да ти потрябват.
— Да, ако реша да започна Третата световна война. — Сложи ги в непромокаемата си торба. — Знаеш ли колко щети можеш да нанесеш с тази гадост?
Много добре знаех. А лорд Брукфийлд беше лукав кучи син — добро скривалище беше намерил. Кой би се досетил изобщо да търси бактериологически вещества в някаква проклета атомна електроцентрала.
— Бихме могли да очистим цялото Източно крайбрежие на Щатите. Или цяла Великобритания или Франция. Пусни го в парижката водоснабдителна система и убий два милиона души утре. Или пък го метни в някой язовир. Ти си от Ню Йорк. Как се казваше най-големият язовир за водоснабдяването на град Ню Йорк?
— Кротън.
— Да, Кротън. Така бомбардирането на световния търговски център би изглеждало като детска игра.
— Лошо, Дик, хуй такъв.
Пуснах своите три кутии в непромокаемата торба и затворих ципа й.
— Освен това новините не са никак приятни — лорд Брукфийлд е бил тук преди нас и половината шибан контейнер е празен.
Глава 15
Има моменти, когато независимо от всичките ти планове и от мисията ти се превръщаш в машина за убиване. Случи ми се във Виетнам, когато за първи и единствен път загубих свой тюлен. В боя през 1968 г. в Чау Док на границата с Камбоджа по време на офанзивата на празника Тет беше убит Кларенс Ришър. Цял месец след смъртта на Ришър не проявих грам милост към мистър Чарли. Излизах на лов нощем. Винаги се връщах със скалпове. И се научих да всявам ужас у врага си — как наистина да го плаша. След като ги убивах, минирах телата, както и колибите, в които живееха. Вземах оръжието на виетнамците, повреждах го и го връщах в складовете им, за да може, когато стрелят с него, патронът да избухне в затвора. Използвах тяхната символика срещу самите тях. Например една вечер оставих секстет трупове на виетнамци пред собствената им колиба. Седнали в редица като будистки свещеници със скръстени крака. В скутовете си държаха главите си. Във всеки череп бях затъкнал по една запалена пръчка тамян. Трябва да е било доста приятна гледка за мама.
Брутално, казвате? Да. Неприятно? Вярно е. Войната не е изтънчено, вежливо и приятно занимание, което се разиграва от джентълмен върху шахматна дъска. Войната е ужасна, хаотична, мръсна и гадна. Тя е безумна, нечовешка, брутална и ужасяващо жестока. Смъртта е навсякъде и никога не се явява в приятен вид. Тя е безкрайно клане — грозно от начало до край. Тя е много кръв — неприятна от начало до край. Тя е жестокост и безразборно избиване. Тя е смърт от приятел и враг.