Прецених, че нападението може да бъде извършено за не повече от шест минути. Това беше изключително важно, особено като се има предвид антраксът. През 1980 г. на хората от група „Пагода“ на Мик са им трябвали единадесет минути да изчистят иранското посолство до Принсес гейт поради осирания в стил Мърфи и грешки в синхронизацията — а тогава не са били предупредени за някаква проклета кутия с бойни отровни лайна, способна да убие половината от населението на Лондон.
Бях се сетил за още нещо, но не го споделих. Ето го: тези танга бяха провели сложна операция за вземане на заложници на Норт Одли стрийт, след като всъщност, за да поставят града на колене, можеха просто да скрият кутията с бойните отровни лайна в кутия от някой магазин на Оксфорд стрийт, да я оставят в гардероба на хотел „Мариът“ или на бюрото за съобщения в Главното командване на ВМС за Европа, а после да я взривят чрез дистанционно управление. Тук липсваха един-два елемента и ако имах време, щях да свикам момчетата да ги обсъдим. Но както обикновено, време нямаше.
Разказах на Мик плана си за нападението и той не го одобри. Само кимна и каза:
— Чертежи на сградата? — Не беше от бъбривите, когато времето е малко.
— Идват.
— Видео?
— Десет минути. — Специалистите по комуникациите от посолството работеха по въпроса.
Кимна.
— Добре.
За наш оперативен център бяхме приспособили трапезарията на хотел „Мариът“. Масите бяха приближени една до друга, за да осигурим място за работа. Групата за разузнавателна информация на Томи беше заела единия ъгъл. Томи със слушалка на главата се занимаваше с телефоните. Един психар от Специалните сили — така наричахме психолозите, квалифицирани за бойни действия — работеше заедно с него и се опитваше да направи психологически портрет на лошите. Комуникациите бяха в отсрещния ъгъл. При спасяването на заложници комуникациите са също толкова важни, колкото разузнавателната информация. Трябва да можеш да говориш с всички — да дадеш зелена светлина на своите снайперисти или да се чуеш с щурмовите групи, когато влязат през вратите, или… е, сещате се.
Пачия крак и Гризача бяха долу, заети с приготвянето на разрушителни взривни заряди. Специалните сили ги снабдяваха със суровини, но нямаха съставките за моята рецепта.
За да преминем през покрива, щяхме да използваме една арлиграма — трик, научен от Арли Макрей, легендарния разрушител от полицията на Лос Анджелис, който беше измислил стотици видове заряди — от онези, които полицаите от Лос Анджелис използваха, за да проникват в складове за наркотици, до сложните експлозиви, които биха могли да откачат врата от пантите, без да наранят касата.
Някога от Арли поискали да направи нещо, което да премине през плосък, укрепен с метал покрив, за да може група полицаи от Специалните сили да скочат върху някакви терористи със заложници. Той изобретил едно отлично средство за влизане, което „ТЮЛЕН-група 6“ кръсти арлиграма в негова чест. В него се използват двадесет грама от същия вид гъвкав заряд — пластичен експлозив, поставен в безшевна оловна обковка с формата на буква L (или обърнато V), — използван от тюлени и водолази от много години насам. Този заряд пробива стоманена плоча с дебелина пет сантиметра, стига да бъде използван както трябва.
Арли просто беше фокусирал експлозията, като залепил заряда с тиксо към вътрешна тръбичка, пълна с вода. Беше толкова просто, че се ядосвах, задето не съм го измислил сам. Зарядът се поставя върху целта. Водата служи като удряща среда и при експлозията се получава хубава кръгла дупка с размерите на улична шахта.
С арлиграма щяхме да пробием дупка в покрива, после да скочим и да започнем да сеем опустошение. Майната ти, мистър лош.
За мазето щяхме да използваме същия тип гъвкав експлозив, но да го разположим като лентов заряд. Ето как става. Очертавате размера на дупката, която желаете да пробиете. В нашия случай тя е метър на метър. Намирате парче стиропор с дебелина сантиметър и половина. Използвате го като шаблон и към него лепите с тиксо заряда и всички взривяващи устройства. По този начин не се налага да стоите и да си губите времето, докато двама от хората ви поставят заряда, залепят го за стената, нагласяват детонаторите и запалват взривателя, а лошите стоят наоколо и стрелят по вас.
Спасяването на заложници може да отнеме много време. Затова всичко се приготвя предварително. По този начин, след като станете готови, фрасвате шаблона от стиропор на мястото му, гръмвате шибания взрив, мятате се през дупката и очиствате лошите. Прави нещата просто, глупако.