След като остатъците от ефективната вентилационна система извлякоха дима, аз успях да видя какво се беше случило, независимо че камерата гледаше от неподходящ ъгъл. Не беше хубаво. Всъщност изглеждаше като шибания оръжеен купол на кораба „Айова“ след аварията, която беше убила четиридесет и седем моряци.
Мощта на експлозива се увеличава в затворено пространство. Комуникационният център на Главното командване представляваше стоманен сейф в тухлена сграда. Затова, когато вратата беше избита навътре и веднага след това беше избухнал вторият, убиващият заряд, енергийното поле е помело стаята, точно както експлозията в „Айова“ беше опустошила вътрешността на стоманения оръдеен купол. И точно както на борда на „Айова“ вероятността да има оцелели беше нулева.
Още шестима смели американци бяха принесени в жертва, докато изпълняваха дълга си. Тримата престъпници бяха мъртъвци, доколкото това зависеше от мен. Тихо гледахме как триото влезе в стаята с готови за стрелба автомати. Един от тях, изглежда, забеляза някакво движение, защото видях как завъртя автомата си и изстреля един откос.
Чувството на безсилие и безпомощност беше абсолютно смазващо. Исках да направя нещо, и то веднага.
Мик стисна рамото ми.
— Ще дойде и нашият ред — каза той с мрачно лице.
Глава 21
18,22. Странното беше, че нямаха никакви искания. Това наистина ме тревожеше. Първо, тангата, които убихме в Афганистан, имаха списъци с искания. А и тангата винаги предявяват ултиматуми — да бъдат освободени приятелите им от затвора или ще убият заложници. Да им се даде самолет, автобус или кола, защото в противен случай ще пуснат някоя бременна жена от прозореца. Да им се дадат два милиона долара или ще ви изпратят част от тяло. Да се излъчат исканията им по телевизията или ще осакатят някого. Но не и тези. Нито дума. Това наистина ме разтревожи. Питах се какво чакат.
Виждахме, че си вършат работата със зловеща ефективност — почистват подовете, разделят заложниците между голямата зала за конференции на втория етаж и кафенето в мазето. Успяхме да преброим десет танга. Имах право — трябваха им повече от десет души, за да овладеят сграда като Главното командване. Всички танга бяха облечени еднакво: качулки, комбинезони и бронирани жилетки в тъмни цветове.
19,00. Някой там се изхитри. Една след друга камерите на различните етажи започнаха да угасват. Режеха кабелите на всички вътрешни камери — оставяха само външните. Погледнах снега на екраните пред себе си. Е, предаването беше приятно. Време беше за изпълнение на план „Б“. За няколко минути бяхме определили шест групи „къртици“ от Специалните сили, които трябваше да поставят аудиосензорните устройства, за да опитаме да следим тангата.
Междувременно ние също мълчахме. Занимавахме се с тактика и стратегия. Всички ситуации със заложници си приличат и са съществено различни. Действате еднакво динамично, но тактиката трябва да се променя според територията. Плановете се правят лесно, защото до един си приличат. Структура, разположение на вратите, самолетните кабини — всички тези неща не се различават особено много при, да речем, „Боинг 747Б“ и „Боинг 747Е“. Сградите обаче се различават. Всяка има свой план, различно разположение. Най-често в подобни ситуации човек действа слепешката, защото се базира на остарели или несъществуващи планове. Ние имахме късмет. Познавах Главното командване добре. Освен това разполагахме и с най-новите планове.
Затова, докато лошите си мълчаха, ние разисквахме, чертаехме диаграми и решавахме проблеми. Почистихме и смазахме оръжията си за последен път. Всички щяхме да използваме автомати „Хеклер и Кох“ и MP-5 като метли за почистване на стаите. Пистолетите бяха друго нещо. Стигне ли се до близък бой, Британските специални сили използват пистолет „Браунинг хай пауър“, калибър 9 мм — с единично действие, практически вечен модел отпреди повече от половин век.
Ние тюлените обаче се обучаваме с полуавтоматични пистолети с двойно действие. За да е сигурен, че ще имаме преимущество, Мик ни достави най-новите пистолети „Глок 19“, калибър 9 мм с прицел „Триджикон“ за нощни условия и лазерен мерник „Кримсън трейс“. Винаги съм се присмивал на лазерните мерници, защото трябва да се захващат с винтове, с ремък или с щипка върху пистолета, което означава, че законът на Мърфи ще действа с обичайната си стопроцентова ефективност — мерникът ще падне точно тогава, когато имате най-голяма нужда от него.