Гледах как Гадния го влачи за краката и как главата му тропа по дървения под. Щом имах да плащам много, бях съгласен да рискувам. Какво можеха да ми направят? Да ме уволнят ли?
Не. Имах застраховка срещу уволняване. Тя беше заровена под пода в кухнята ми.
05,32. Сградата беше обявена за прочистена. Мик и аз стояхме във фоайето на приземния етаж, което още миришеше на кордит, сълзотворен газ и застояла пот. Лицето ми беше мръсно. Носът ми кървеше, устната ми беше разцепена, а лактите и коленете ме боляха така, че имах чувството, че сякаш съм изиграл наведнъж всичките мачове за купата „Стенли“ от изминалото десетилетие.
Това беше добрата новина. Лошата беше, че въпреки внимателното претърсване, независимо че момчетата ми и тези на Мик провериха проклетото Главно командване сантиметър по сантиметър, не се намери кутията с антракс.
Бяха ни изиграли, прелъстили и изоставили. Или на езика на тюлените — бяха ни го начукали, и то много добре.
Разбира се, че ни го бяха начукали. Помниш ли, любезни читателю, когато ти казах неотдавна, че нещо не беше наред с факта, че онези копелета не отправят ултиматуми? Е, това ме беше тормозило цяла нощ. Всичките танга, които очистихме в Афганистан, носеха списъци с искания. Тези тук нямаха такива. Сега разбрах защо. Те бяха за отклонение на вниманието. Цялата операция беше за отклоняване на вниманието. Както всичките онези терористични бомбардировки из Европа служеха за отклоняване на вниманието от нападението над кораба „Маунтбатън“, при което бяха убити командващият и сър Норман Елиът. Имаше пет нападения за една седмица и никакви искания. Е, тези задници също не бяха отправили искания. Значи някъде там, отвън, предстоеше да се случи нещо.
Същото това нещо се случи точно когато смятах да предложа на Мик да вземем момчетата и да намерим петдесетина литра хубава бира. Сър Обри Ханском Дейвис ловко си проправи път през парчетиите, като внимаваше да не развали гланца на бомбетата на обувките си.
Монокълът му висеше като център на мишена върху гърдите му. Държеше клетъчен телефон. Изражението му беше кисело — сякаш е изял един килограм лимони.
Направи гримаса и ми подаде телефона.
— Има обаждане за вас — каза мрачно вместо обяснение.
Натиснах бутона и поставих телефона на ухото си.
— Марчинко слуша.
— Вие сте един непрекъснато натрапващ се неприятен човек — каза гласът от другия край с толкова правилно оксфордско наречие, че човек се замайваше. — Време е да прекратим тази игра. Очаквам ви заедно със сър Обри. Моля, елате сами и невъоръжени — или над цял Лондон ще се разнесе антракс.
Когато ви бъде отправена такава изключителна покана, единственият възможен отговор е положителният.
— Това звучи добре. Вие от дом „Брукфийлд“ ли се обаждате?
След като не отговори, продължих:
— Ще бъда там след половин час. Но имаш ли нещо против първо да се измия, стари приятелю? Малко съм, ъъ, вмирисан в момента — навярно съм пролял доста от кръвта на твоите хора и ме е опръскала.
— Нямам нищо против — отговори „Наричай ме Ишмаел“ през идеалните си стиснати зъби. — Смятам, че мога да вместя половин час в графика си.
Говореше като типичен англичанин.
Изобщо не ми пукаше на… досещате се на коя работа, какво смята той.
— Честно казано, лорд Брукфийлд, смятам, че графикът ви ще се обърка съвсем. Но не се притеснявайте, ще дойда веднага, щом мога.
Глава 22
Тод Стюарт ни посрещна на вратата. Дългата му коса беше прихваната с широка лента от шотландско каре. Съобщи ни, че лордът ни очаква в дневната на първия етаж. Но най-напред трябваше да изпълним някои формалности.
Бързо прекара ръце по ушития по поръчка костюм на сър Обри. След като не намери нищо, насочи вниманието си към мен.
Бях спазил обещанието си да се изкъпя и да се преоблека — дрехите взех от куфара от вила „Свирепия“, който оставих на съхранение в гардеробната на хотел „Мариът“ още преди всички тези събития. Носех обувките, с които участвах в нападението над терористите. Но дрехите се различаваха: изгладени дънки, тениска с яка и емблема на „ТЮЛЕН-група 6“ върху левия джоб, както и спортно фирмено яке на „Хеклер и Кох“ на гърба с огромна рисунка на стрелци от немските антитерористични групи GSG-9, които разкъсват с куршумите си някакви неприятни на вид фундаменталистки ислямски танга.