Лайъндейл попита дали може да разговаря с Томи и мен насаме, докато моите стрелци хапнат в столовата заедно с неговите хора.
— Ти си шефът тук, Джеф.
Придружени и от ескадрения сержант Харви — еквивалент на главен старшина при тюлените, — ние преминахме в бърз марш през серия коридори и влязохме в една стая, която приличаше на несекретна заседателна зала. В центъра й имаше маса, върху която с тиксо бяха залепили голям лист хартия. Разпознах пристанището в Портсмут, очертано с плътни линии. Редица прозрачни листа с обозначения с червен молив показваха няколко от складовете около дока в тясната ивица земя между западната страна на военноморската база и самия град.
Двама офицери в туники — капитан и лейтенант — стояха до масата. Имаха вид на книжни плъхове от разузнаването.
Лайъндейл даде нареждания. Ръкостискания. Предложи кафе. Томи и аз приехме. Ескадреният сержант Харви наля. Познавам старшините. Нали и аз съм бил такъв. И никога не забравях уроците от онова време. А погледът на Харви беше същият като на старшината на стария ми взвод Ев Барет, когато беше изправен пред некомпетентен, идиотски, наперен млад офицер, който смята, че златистите петлици го превръщат в Бог. Това е поглед, който означава „Не обръщай внимание на следващото“.
Намигнах на Харви и му кимнах с глава, след което се обърнах към масата, готов за работа. Нетърпеливите плъхове от разузнаването казаха здрасти и започнаха официалното представяне.
Половин час по-късно не знаех повече, отколкото при влизането в стаята и го казах на Джеф. Той не беше провел термични изпитания на складовете. Не беше правил и визуални или звукови проби. Под негов контрол хората му само минали нагоре-надолу около складовете, като се оглеждали за движение. Всяка минута в щаба постъпваха доклади за дейността, изпратени по секретните радиостанции, и се анализираха на една огромна схема. Резултатите можеха да се предскажат: нула.
— Какво ще кажеш за оперативното разузнаване?
Лайъндейл ме увери, че е получил сигурни сведения.
Сигурни и оперативни не винаги означават едно и също. Попитах го откога има данните и от какви източници ги е получил. Каза, че е използвал спътникови данни.
— Какво? — Учудих се как ли е успял толкова бързо да уреди око в небето. Промяната на курса на спътник може да отнеме дни.
Той обясни, че в района имало спътник „Спот“, програмиран да търси данни в района на Портсмут.
Страхотно. „Спот“ са спътници за получаване на изображения за търговски цели. Освен това са френски. А разрешителната им способност беше просто пет метра — с други думи, не можеха да разпознаят всяко нещо, по-малко от 5 метра.
Нямах представа как би ни помогнало това. Свикнал съм с графични изображения от спътници VELA, чиято разрешителна способност е 15 сантиметра от 35 хиляди километра височина. Попитах и за тактическа информация. Например колко е дебел покривът, дали ще издържи група щурмоваци. Какви врати водят към стълбищата и дали пантите им са отвън или отвътре. Могат ли да се изкъртят, или трябва да бъдат взривени с изстрели или с експлозив.
Джеф не можеше да отговори. Увери ме, че тези проблеми ще се разрешат от само себе си, когато групата нападне.
Обясни ми, че лорд Брукфийлд му е помогнал да обработи разузнавателната информация — а той, както и сър Обри, имал пълно доверие в способностите на лорда. Запитах установил ли е дали „Синовете на Горни Вакъф“ са планирали допълнителни мисии. Запитах знае ли дали са въоръжени и с какво и каква комуникация са в състояние да поддържат.
Каза, че тези подробности са от второстепенно значение спрямо първостепенната задача да бъдат нападнати терористите. Посочи едно триъгълно очертание върху картата. Терористите били в тази сграда. Сигурен бил. Съответно, използвайки превъзхождащи сили за преодоляване на всички пречки, бил решен тази вечер да проведе нападение. Да нападне склада, да избие терористите и да залови поне един жив за разузнаването.
Не можех да повярвам на ушите си. Той дори не знаеше колко са терористите. Операцията просто си беше осрана още отсега.