— Ами местните жители? Чули ли сте нещо ново от хората, които живеят около пристанището? — По дяволите, аз щях да съм изпратил хората си на работа из кръчмите.
— Старшини да провеждат независими разузнавателни операции, полковник? Бъдете сериозен — подигравателно изсумтя Лайъндейл. Неговите мърльовци от разузнаването казаха, че не са разговаряли с никой от местните хора, защото не искали да компрометират сигурността на операцията.
— Джеф, старче, вероятно вече си се компрометирал — казах.
Веждите на Лайъндейл се извиха като дъга.
— Как така, стари приятелю? Разговорите ни бяха зашифровани.
— Разбира се, че излъчваните съобщения са били закодирани, но при тях се използва енергия. Не ти трябва оборудване за милион долара, за да подслушваш. По дяволите, аз мога да използвам един шибан телевизор като система за ранно предупреждение.
— Невъзможно.
— Слушай, Джеф, стар хуй такъв, всеки път при чести разговори по радиото телевизорите започват да се смущават. Трептят, екраните показват сняг. Не е необходимо да се купуват високочестотни скенери — и с евтин телевизор може да се постигне същият резултат.
— Много се съмнявам в това — произнесе се Лайъндейл. — За първи път чувам подобно нещо.
Миризливецът щеше да се самоубие. Само че нямаше да бъде накъсан на парченца — неговите хора щяха да загинат, докато той гледа и сърба чай от шибаната си чаша.
Може би имаше начин да се коригира лошата ситуация. Попитах дали решението му да нападне е окончателно. Отговори, че е. Добре, предложих, ами какво ще стане, ако тръгнем отгоре надолу вместо отдолу нагоре? По-лесно е и по-ефективно и човек може да очисти лошите в предварително подготвена засада.
Лайъндейл помисли над това и накрая се съгласи, че нападение с хеликоптер и спускане от него с въже може би е добра идея.
— Освен това така ще направим и добри записи.
— Какво? — Шегуваше се, сигурен бях.
Оказа се, че не се шегува.
— Видеозаписи. Планирам да поканя екип камери на „Си-Ен-Ен“ с нас. Разбира се, ще забраним излъчването, докато всичко свърши. Но се нуждаем от разгласа — нали знаете, че се намаляват бюджетите?
Тоя беше по-голям задник, отколкото си представях. Погледнах Томи, който вдигна очи нагоре в знак на изумление.
— Както кажеш, Джеф. — Сега съвсем определено приех подкрепящата роля на „Зелената група“. Не исках да имам нищо общо с предстоящото поражение.
Към десет часа дотолкова бях омръзнал на Джеф, че се смили, отпусна дванадесет от скъпоценните си автомати MP-5 и три хиляди куршума и разреши на мен и хората ми да използваме стрелбището. Работихме в екипи по седем души. Във всеки от екипите имаше еднакъв брой бойци от Специалните британски сили, за да свикнем с начина си на действие. Когато командвах „ТЮЛЕН-група 6“, настоявах да тренираме с колкото е възможно повече групи за борба с тероризма, за да не се превръщат съвместните операции в съвместни осирания.
Специалните британски сили например очистват стаите по класическия британски начин, създаден от Специалната бойна ескадра — хвърляне на зашеметяваща граната в стаята, последвано от незабавно влизане със стрелба и мушкане с нож. Философията е, че ако използвате достатъчно куршуми, ножовете няма да бъдат необходими. Затова хората, които очистват стаите, влизат със стрелба, гърмят през врати, гардероби, шкафове и други възможни скривалища. Стрелят и в таваните и подовете. Тази тактика е ефективна, но може да е много неблагоприятна за орнаменталната архитектура.
Ние работим по друг начин. Обследваме района с термични и аудиоизобразяващи апарати, след това разполагаме седем души пред вратата в така наречения влак. Отдясно на вратата стоят челният дозор и този, който трябва да разбие вратата. Отляво са чистачите, а зад тях — един, който охранява тила.
Когато екипът е готов, последният човек в групата — онзи, който охранява тила — стиска рамото на човека пред себе си, което означава, че е напълно готов да стреля и да граби. Всеки на свой ред стиска рамото на този пред себе си и когато се стигне до първия, той знае, че всички в групата са вдигнали предпазителите, заредили са оръжията си и са готови да действат.
Челният дозор осъществява визуален контакт с човека, който трябва да разбие вратата, и кима три пъти. След това другият разбива вратата и двамата чистачи влизат. Човек номер едно тръгва наляво, номер две — надясно. Те стрелят от ляво на дясно и от дясно на ляво, докато полетата на обстрел се слеят, но за разлика от британците ние стреляме само след като сме осъществили зрителен контакт с врага. В този смисъл нашият метод се доближава до метода на германската антитерористична група „Grenzschutzgruppe-9“ (GSG-9) или израелската Разузнавателна група 269 на Генералния щаб „Sau’eret Maktal“, известна неофициално като „Момчетата“.