И точно когато всичко това се въртеше в главата ми, шибаният екип на „Си-Ен-Ен“ реши да включи прожекторите си, за да може кореспондентът да направи шибаното си предаване пред камерата.
Кимнах на Стиви Уондър, който винаги носи клещи за рязане на тел, както някои хора носят карти „Американ експрес“. Десет секунди по-късно проблемът беше решен — по начин, който удовлетворяваше мен.
Същинското нападение щеше да включва два хеликоптера „Пума“ с по четиринадесет стрелци от Специалните сили и три взвода по четиринадесет души на земята. Погледнах часовника си: 05,12. Хеликоптерите трябваше сега да са излетели от Пул и да се движат насам. Щурмовите групи се намираха по местата си. Заведох тюлените си на определената ни позиция — наблюдателен пост на около двеста и петдесет метра северозападно от главния вход (майор Джеф ни беше определил евтини места далеч от ложата) — и се вслушах в радиослушалката в дясното си ухо.
Чувах Джеф, Ранди Реймън и останалите от командния персонал как си бъбрят от камиона КЗР половин миля по-надолу, без изобщо да се сещат за оперативната сигурност. Не можех да си обясня как може да „командва“ от фургон без прозорци. Аз винаги съм се спускал по въжето заедно с хората си. Така знаех какво точно става, каква подкрепа им е необходима и, най-важното, можех да скрия някои оперативни проблеми, които биха предизвикали повече от необходимите бюрократични глупости, когато три дни по-късно се появят бюрократите с работно време от осем до пет със своите чанти, пълни с идеални сценарии.
Изпълзях десет метра покрай ъгъла до позицията ни и погледнах към фасадата на склада през очилата за нощно виждане. Сега ясно си пролича липсата на тактическа разузнавателна информация. Снимките от търговския спътник бяха показали дълга, правоъгълна сграда. Разбира се, точно това беше заснел спътникът за изображения и това си беше въобразил Джеф в плана си. Но човек не трябва да си въобгъзява, защото, както казваше Ев Барет, „така правиш и мен, и себе си на гъз“.
С една дума, сега, в реалността, сградата не беше такава, каквато изглеждаше на рекламните снимки. Не представляваше голям правоъгълен склад, както го описа Джеф. Имаше централна част с две крила. Основната част на сградата представляваше шестетажен куб с площ от около 15 квадратни метра и с малък, плосък покрив. От двете страни на сградата имаше две двуетажни правоъгълни крила, от които постройката приличаше на тлъста буква I. Приземният етаж на крилата представляваше тухлена фасада без прозорци, което означаваше, че бойците, които атакуват склада отстрани, ще се нуждаят от стълби, за да се качат до първия етаж, където да разбият прозорците и да влязат в двете крила.
Това щеше да обърка нещата страшно много. Трябваше да се координират три нападателни групи вместо една. Чух как бойците от Специалните сили попитаха Джеф за стълби. Настъпи неловко мълчание. Явно не се беше сетил да донесе стълби. Нареди на бойците без стълби да помагат на щурмова група номер три.
Третата група беше натоварена със задачата да се разположи пред главната врата, където щеше да образува ръкав, в който тангата да бъдат избити. Но входът щеше да доведе неизбежно до осиране. Отпред имаше петнадесетина метра огледални стъкла, които гледаха към завиващия пред тях входен път. Ако аз бях вътре, щях да поставя експлозив C-4 зад стъклото и да превърна предната част на сградата в смъртоносна осколочна бомба. Казах това на Джефри, но той ми нареди да пазя радиотишина.
Млъкнах и започнах да слушам. Водачът на нападателната група се обади на Джефри, за да му каже, че е открил жици ниско до земята и е обезвредил две експлозивни устройства, когато заедно с хората си застанал на позиция.
— Очакват ни, майоре. Загубихме елемента на изненадата.
Джеф не искаше и да чуе.
— Продължавай, сержант, превземи входа.
Задник. Ако загубиш елемента на изненадата, ще загубиш хора. По-добре е човек да се върне, да застане в засада, да прекъсне всички видове енергия до целта, да постави подслушващи устройства с ракети A-4, изстрелвани от рамо. После, когато разбереш къде се намират всички, нападай под прикритието на сълзотворен газ, зашеметяващи гранати и други устройства, за да зашеметиш и победиш врага. Джеф изпращаше мъжете си на самоубийствена мисия.