• през последните два часа сте направили бъбреците си на желе от ударите в борда на малка лодка в открития океан сред триметрови вълни, после сте се изкатерили по хлъзгавата и люлееща се стълба на борда на кораб, точно както направихме в „Червената клетка“;
• след свободно падане от три хиляди метра сте доплавали с парашут, без кислород и сте се отклонили на тринадесет мили от точката, в която сте скочили от самолета.
Искам да кажа, че вече сте се натоварили физически повече, отколкото 99,99% от населението на земята някога би се напрегнало, и едва сега (сега!) имате възможност да спрете, да бъдете спокоен и намахан и първо да застреляте лошия, а после да спасите заложника.
Във филмите изглежда лесно. Разбира се, във филмите не точно Арнолд Шварценегер, Чарли Шийн или пък Силвестър Сталоун скачат от самолета, не изплуват от водата и не се спускат бързо по въже. Това го прави каскадьор (вероятно бивш тюлен).
А и в реалния живот не става така. Ти си толкова напрегнат, толкова изстискан от свободното падане/плуване/возене в лодка/катерене/спускане по въже, че си абсолютно готов да шибаш майката на първото шибано нещо, което се изправи пред шибания ти поглед. Ясен ли съм сега до болка от шибане чрез ироничното повторение на думата шибане?
В реалния живот за тюлените убиването е начин за емоционално и физическо освобождаване — то е награда за това, че е оцелял през изпитанията на достигането до целта. Всъщност в такива моменти ти се иска единствено да свършиш с шибаната работа — казвам ви го като човек, който го е правил. Иска ти се да убиеш онези копелета и всичко да свърши, за да можеш да идеш някъде, където има студена бира и топло задниче, и да се освободиш.
Питали ли сте се някога защо тюлените тренират така усилено? Мислили ли сте за смисъла на Адската седмица в групите за обучение на диверсанти, когато малките тюленчета — десетте или по-малко процента, които оцеляват през тази седмица — се каляват от невероятната болка, страдания и напрежения? Отговорът е, че тогава те за първи път разбират какво ще бъде, когато ги повикат — може и само един път в живота им — да убият някого или да изпълнят мисията си, независимо колко са изморени, измръзнали, мокри, изтощени, наранени и уплашени до шибана смърт.
Затова и ние се върнахме към основните неща. Забелязване на мишената, прицелване, стрелба. Удари проклетата карта. Така учех „ТЮЛЕН-група 6“, когато я създадох. Това правихме и в СЗУБ. Забелязване на мишената, прицелване, стрелба. Забелязване на мишената, прицелване, стрелба. Прави го, докато не стане както трябва. След това го прави в състояние на стрес — след като си се изкатерил по десететажно стълбище с главозамайваща скорост. Или си скочил двадесет и пет метра по въже от хеликоптер. Или си се спуснал от някоя стряха и си влетял през прозореца. Или — е, схващате.
А що се отнася до оборудването ни, конвенционалната мъдрост пояснява, че колкото по-добро оборудване имаш, толкова по-лесна ще бъде работата ти. Що се отнася до мен обаче, отговорът не е в укрепените с кевлар дрехи, автомати MP-5 последен модел, пистолети „Глок“ с оптичен прицел за нощна стрелба, и още по-екзотични видове оборудване за звездни войни. Те са само част от решението. Оборудването е инструмент. Истинската разлика идва от човека, който го използва.
Разбира се, винаги съм твърдял, че най-съвършеното оръжие е подходящият човек и подходящият човек е най-добрата военна машина. Искате да видите крайната сметка ли? Всичките модерни играчки по света не струват и едно лайно, ако нямате сърцето на воин.
Ситуацията е същата, както със задника, който посвещава години на джудо, карате, кендо и прочие. И когато един ден бъде изправен пред изпитание на улицата, тъпият смотаняк с увиснали топки не знае какво да прави, защото никой не му държи картонче с резултата и когато играта загрубее, никой не вика „почивка“. Воинът не е такъв.
Воинството е смърт, убиване. В моята професия трябва да можеш да мразиш. Трябва да имаш инстинкта на убиец — да гледаш противника в очите и да го убиваш, без да се замисляш — или убитият ще бъдеш ти.
Е, смятам, че е добре да имам всичките тези играчки и всичките тези хубави костюми. Но важно е животното под тях. Моля, опитайте се да запомните този материал, защото ще го срещнете пак и ще има изпит. Край на проповедта.
Междувременно часовникът отброяваше минутите. Ние с Мик се намирахме в СЗУБ и въртяхме телефоните, а Уондър изпратих в Хампстед на разузнаване. В края на краищата той беше морски пехотинец, обучаван за разузнавач, и нямаше нищо против дългите разходки зад вражеските линии. Три дни по-късно се върна и докладва, че къщата на Брукфийлд е празна — лорд Брукфийлд и Тод Стюарт заедно с четири куфара бяха взели такси до четвърти терминал на летище „Хийтроу“, където се бяха качили на самолет на „Еър Франс“ до Ница.