Вратата на сервизния вход беше подсилена с тежка стоманена решетка. В рамките на прозорците на кухнята, килера и стаите за прислугата също имаше забити дебели стоманени решетки. Вероятно всички врати на дом „Брукфийлд“ имаха електронни контакти — при отваряне алармата се задейства — или притискаща пластинка до пантите.
Отидохме до Лондон, паркирахме колите в един невзрачен гараж до станция „Виктория“ и взехме метрото до Белсайз, където наехме стаи в непретенциозен хотел. Отидохме пеша до Хампстед, като се оглеждахме. Бяхме общо осем души. Томи, Мик, Уондър и аз трябваше да извършим престъплението. Гадния, Пачия крак, Карлосито и Гризача трябваше да осигурят охраната отвън, докато ние си вършехме работата.
Бяхме пътували с малко багаж. Уондър си донесе всепризнатия комплект шперцове „Бей Ридж“. Аз им бях раздал осем миниатюрни приемо-предавателя — секретни радиоапарати със закодирани честоти, не по-големи от уокмени, които се закачат на колана, в ухото се слага слушалка и се говори по тънък микрофон. Батериите издържат малко повече от шест часа, а целият апарат тежи по-малко от двеста и петдесет грама. Носехме и миниатюрни фенерчета, фотоапарат „Минокс“, хирургически ръкавици, две капронови въжета по три метра и подходящо оръжие. Всички от екипа, които щяха да влизат в къщата, носеха раници, за да могат да си вземат сувенири. Струва ми се, че не се различавахме по нищо от обикновени туристи, стига обикновените туристи да приличат на отбор ръгбисти.
Мик, Уондър и аз първи стигнахме на мястото. Срещата ни беше в „Масоните“ — една кръчма на стотина метра от дом „Брукфийлд“. Намерихме места до полукръглите прозорци. Пихме бира „Гинес“, докато чакахме да пристигнат другите.
Философията на Еди за влизането с взлом до голяма степен приличаше на моята доктрина за диверсионната война. Той правеше нещата просто, глупаци. Почти винаги се вмъкваше през „задната врата“. „Влизайте оттам, откъдето най-малко ви очакват“ — проповядваше той като добрите мастър старшини тюлени.
Но ако питате мен, Еди беше попаднал на послушно паство. Навремето като лейтенант с жълто около устата заведох взвод „Браво“ по река Май То до остров Ло Ло във Виетнам и тогава не нападнахме мистър Чарли по канала от запад — откъдето той ни очакваше да се обадим.
Вместо това влязохме от „задната врата“ от изток: това беше забранено от закона дълго мъкнене из тиня над коленете и остри като бодлива тел къпини, отровни змии, мини и други всевъзможни смъртоносни препятствия. Но когато ударихме мистър Виктор Чарли, той гледаше в обратна посока, което означаваше, че можехме да го избиваме в големи количества, преди да разбере какво става. Навремето моята малка разходка до Ло Ло беше наречена най-успешната операция на тюлените в делтата на Меконг. Най-успешната.
Е, Еди Взломаджията като всеки добър неконвенционален воин също беше си изградил навика да удря там, където най-малко го очакват, въпреки че това може да означава повече работа отначало. Ако влизате в сграда, обясняваше той, значи трябва да се намърдате през покрива.
Покривът може да е трудно достижим, но често е най-слабо защитената част на сградата. Дори да пробиете дупка в него, пак може да не задействате алармите. Освен това за охраната е по-трудно да забележи човек, който работи шест или седем етажа над земята. В края на краищата, както каза Еди, повечето хора никога не поглеждат по-високо от нивото на очите си.
Затова се качихме нагоре. Знаете ли кое е най-хубавото на английските къщи? Водосточните тръби. Британците строят къщите си, като използват стабилни, добре излети, здраво закрепени чугунени водосточни тръби, по които изкачването е лесно като по стълба. Дом „Брукфийлд“ представляваше самостоятелна постройка и имаше две водосточни тръби — една десетсантиметрова на предната и друга на задната стена.
Разположих часовите си. Пачия крак отиде до „Масоните“, Карлос — под стряхата на черквата „Свети Джон“, Гадния — близо до полицейския участък на ъгъла на Хампстед хай стрийт, а Гризача — зад дом „Брукфийлд“, за да пази всички ни оттам.
Нямаше смисъл да привличаме вниманието. Отидохме зад къщата, втурнахме се нагоре като маймуни след банан и се претърколихме над декорираната стряха. Наклоненият керемиден покрив ни осигуряваше средно добро прикритие. Изпълзях до комина и проверих дали е горещ. Студен беше, а това ми подсказа, че отоплението вътре е спряно. Сложихме си хирургическите ръкавици.