Очевидно беше, че не можем да се провалим.
Накарах момчетата да седнат и им казах всичко, без да ги будалкам. Фактът, че Пинки знае за смъртта на Азис, означаваше, че някой го е информирал. Той не беше от хората, които трябваше да знаят за мисията ни — всъщност командващият му нямаше никакво доверие.
Добре. Кой знаеше за Кайро? Е, разбира се, командващият, но той беше мъртъв. Президентът също, но пък той не общуваше с Пинки. Това изчерпваше информационната верига.
Освен още един човек знаеше за Кайро. Сър Обри Дейвис. Беше ми намекнал за това по време на вечерята в изискания си клуб на Сейнт Джеймс скуеър. Следователно списъкът на заподозрените беше доста кратък.
Когато детективите искат да стеснят кръга на заподозрените, използват три критерия, за да разберат кой е виновният. Това са средство, мотив и възможност.
• Средство: Сър Обри знаеше за мисията ми в Кайро. Вероятно е пуснал късче информация на Пинки Фъшкията, който, разбира се, е пощурял и е издал заповед за арестуване.
• Мотив: Сър Обри беше поискал услугите ми и завързал ръцете ми с настояването си да работя с некомпетентния Лайъндейл. Лайъндейл беше привлякъл лорд Брукфийлд за консултант. Следователно отговорът е ясен: сър Обри е бил купен и платен. Лорд Брукфийлд — с предполагаем годишен доход от около 340 милиона лири стерлинги — вероятно плащаше на мъжа с монокъла купища пари в брой, за да разпродаде страната си.
• Възможност: След като флотският адмирал, командващият и аз бяхме отстранени и предателят сър Обри отговаряше за антитерористичните операции на Великобритания, лорд Брукфийлд и неговите съотечественици танга можеха да създадат една ситуация на пълно осиране.
Само че в кацата с мед имаше една жаба и тя се казваше Марчинко.
Бях дошъл и бях стъпил с обувките си 45-ти номер там, където не трябваше. Затова ситуацията трябваше да бъде коригирана. Най-напред се бяха опитали да ме избутат настрани, като ми натресоха Джеф. Когато това не свърши работа, се опитаха да ми одерат задника в подлеза. И когато и това не успя, някой е съобщил на Пинки Фъшкията за преждевременната кончина на Азис, а Пинки не трябваше да бъде подканян много-много, за да издаде заповед за арест с моето име.
Е, значи нямаше никакво съмнение, че са ни прецакали. Държах доказателството за това в покритата си с белези ръка. В крайна сметка се оказваше, че независимо от това кой кого е предал, аз и съответно хората ми сега бяхме извън закона. Това значеше, че нямаме контакт с нормалните си източници на информация в Разузнавателното управление към МО в САЩ и в безименната агенция — те просто биха ни предали на властите. Не можех да търся подкрепа и от моята обезопасителна мрежа от старшини, разпръснати по цялото земно кълбо — помагайки ми, те биха рискували кариерата си, а аз не можех да искам това от тях. Не, ние бяхме останали сами. Трябваше да изкарваме прехраната си от земята — да изнасилваме, да грабим, да мародерстваме и да опожаряваме по пътя си.
— Звучи ми като нормална операция, Дик, хуй такъв — каза Уондър.
— Да, какво точно искаш да кажеш, сър? — попита Пачия крак, като очевидно искаше да каже гаден пес, а не сър.
Блажен съм, че хората ми ме познават достатъчно добре, за да се отнасят с необходимото уважение към мен.
Реакцията им повдигна духа ми значително. Окей, време беше да действаме. Първата ни задача щеше да бъде да измъкнем Гадния от ареста. След това да се разпръснем. Групата от Кайро — Томи, Гадния, Хауи, Уондър и Пачия крак — да отиде в Германия, а оттам — на юг, през Франция до Ница.
Извадих тефтерче и написах задачите на хората си. В миг на проникновение реших да взема със себе си Гризача — очевидно се зарадва. Той беше муфтаджия точно по модел на Джеймс Андрюс Клаксона, главния началник-склад, когото Рой Боъм беше отмъкнал под носа на адмирал Хаймън Рикоувър (по онова време Клаксона служеше на подводницата „Джордж Вашингтон“, оборудвана с ракети „Поларис“), защото Рой имаше нужда от „снабдител“ от световна класа, който да екипира „ТЮЛЕН-група 2“. Клаксона може и да работеше за Рикоувър, но беше служил като подводен диверсант в продължение на 6 години, а станеш ли жабок, оставаш такъв до края — групите са над всичко останало. Затова Клаксона отиде да работи за Рой и Рой екипира новото си поделение за нула време.
Освен че беше способен крадец, Гризача не фигурираше в нито един списък на търсени лица. Това означаваше, че може да използва личната си карта, за да влезе в Европейския щаб на Командването на специалните операции, което се намираше на един хълм на Щутгарт. Окажеше ли се веднъж от другата страна на портала, той може да „заеме“ оборудване, да задигне информация и да свие каквото друго реши, че ни е необходимо. А не намерим ли там каквото ни трябва, щяхме да използваме СДИТКА в Южна Германия.