В СДИТКА (Складове, Дислоцирани Извън Територията под Контрола на Американската армия) има оръжие, муниции, гориво, камиони, радиоапаратура — всичките съществено важни неща за попълване на запасите през първите тридесет дни от навлизането на войските на Запада на съветска територия. Някои от стоките се намираха във военни бази на НАТО, други — в общински складове, трети пък — скрити в секретни бункери, а тяхното местонахождение ми беше известно.
Следователно Пинки ни смяташе за малка невъоръжена група бегълци, но съвсем нямаше да бъде така. Всъщност, когато най-после се изправим нос срещу нос с лорд Брукфийлд, щяхме да бъдем подготвени така, сякаш идваме направо от Дам Нек. Майната ти, Пинки.
А докато аз и моята весела банда дезертьори обикаляме из Европа, останалата част от „Зелената група“ щеше да вилнее из Великобритания, да оставя явни следи за Пинки и сър Обри. Надявах се, че сержант Снейк, Петела, Карлос и останалите щяха да ги отклонят заедно с копоите им далеч от следата, за да можем да си свършим работата, да неутрализираме тангата и да се върнем с достатъчно скалпове на коланите си, за да излезем чисти — или най-малкото да поставим всички в достатъчно неловка ситуация, за да ни оставят на спокойствие.
Когато се върнахме в СЗУБ, Мик Оуен беше дочул всички сигналчета и сигнали, а даже и сирените. Смяташе, че имаме не повече от два часа, преди тук да стане много напечено.
— Бих искал да помогна, Дик, но това е много над възможностите ми. Привлекли са Специалните сили и Военното контраразузнаване, а дори и Военното разузнаване. Изглежда, всички шибани шпиони на света ще те търсят. Мама му стара, струва ми се, че беше по-лесно да се измъкна от Ирак, отколкото сега ти да се измъкнеш от Англия.
Макар да нямаше възможност вече да ми помага, все още можеше да направи някоя добрина. Даде ми два уреда „Магелан“ — ръчни компютри с батерии, свързани с глобална система, която чрез система от спътници предоставя точни данни за местонахождението. По-малки са от книгата, която държите, но пък са мощни. Набирате данните с помощта на двадесет и четири клавиша, и фокус-мокус: на малкото екранче се появява точното ви положение с географска дължина и ширина.
Чрез компютъра можехме да определяме и курса си. Набираш данните за мястото, към което си тръгнал, и компютърът отговаря със серия данни, показващи къде се намираш спрямо целта — много, много добре, ако търсиш терористки лагер в пустинята. Мик ми даде и водоустойчив топлинен целеуказател, седем пистолета „Глок-19“ с прицели за нощно виждане „Триджикон“, двадесет и осем пълнителя с по шестнадесет патрона и петстотин от най-добрите си патрони с кух връх.
А най-хубавото бяха два импулсни радиопредавателя за Специалните сили, работещи на секретни честоти. Стига британската секретна военна телекомуникационна система да работи и да мога да зареждам батериите веднъж на ден-два, щях да мога да разговарям с Мик и да се свързвам с хората си. Разработихме осемцифрова глупашки проста като целувка система, за да мога да му казвам къде сме и какво сме намислили. Тъй като старата ми обезопасителна мрежа сега нямаше да ми помогне особено, поне за известно време, Мик щеше да бъде единственото лице за връзка, докато сме бегълци. Описах му принципно какво мисля да правя, като пропуснах някои подробности. Не му казах например за плана си да приватизирам неща от складовете на СДИТКА, нито за окончателната си цел във Франция. Не че нямах доверие на Мик, но не ми се искаше да говори насън, в случай че онези от военното контраразузнаване решат да му боцнат 75 милиграма натриев пентабарбитол IV или някое ново лекарство.
Напуснахме СЗУБ по един или по двама, като прескочихме оградата на десетина места, за всеки случай, ако някой наблюдава портала. Мястото за събиране трябваше да бъде „Гвинея“ на четири пресечки от Главното командване на ВМС на САЩ в Европа, откъдето трябваше да освободим Гадния Ники Гръндъл. Мик вече се беше обадил на Ерик Уелс от монетен телефон. Бившият парашутист казал, че ще бъде повече от щастлив да ни намери скривалище за няколко нощи. След това обаче сме сами — скачаме в неизвестното.
Аз излязох последен. Прегърнах Мик.
— Да ти го начукам, заднико.
— Върви на майната си, жалък чикияр. Ако ти трябвам, обади се по импулсния предавател или се свържи чрез Ерик. Аз ще му кажа как да ме намери.