— Не трепя пехотинци — каза той, когато се върна в „Гвинея“, за да ми докладва. — Да ги осакатявам — може, но да ги убивам? Не, в никакъв случай.
Казах му, че остарява.
— Яж лайна и лай по луната, сър — отговори ми той. Радвах се да чуя, че произнесе „сър“ като обида. Харесвам постоянството.
Уондър ми разказа подробностите и седнахме да ги обмислим.
• Влизане — никакъв проблем.
• Излизане — проблем. Какъв? Картата на Уондър би му позволила да влезе през главния вход. Но за да измъкнем Гадния от сградата и да го прокараме през въртележката на входа, ще ни трябва друга карта. Разрешение? Да откраднем друга карта.
• Охрана от морски пехотинци — проблем. Какъв? Тъй като не можехме да ги убием, ни оставаше само да им отклоним вниманието. Разрешение? Задействане на противопожарната сигнализация беше най-близко до ума. В сградите като Главното командване всеки има задача. Никой не седи да се почесва, когато звънецът се задейства.
Но може би имаше и други неща. За да ги потърся, навих косата си в едно кепе, заех голямо вълнено сако от Ерик, качих се на едно такси и отидох до хотел „Мариът“, който се намираше зад Главното командване. Обиколих около двора, за да видя какво ще открия. Може и да бях в списъка на Пинки с десетте най-търсени престъпници (сигурно съставлявах целия му списък), но съгледвачите, които бях видял преди ден и половина, сега ги нямаше.
Познайте нещо: скъпо е да се поддържа постоянно наблюдение. Терористите го знаят. Ето защо толкова често не бързат. Могат да си позволят да ни почакат.
Както и да е, първоначалният оглед на целта ми вдъхна оптимизъм. Покривът на сградата и всичките антени, кабели и въздухопречиствателни съоръжения по него бяха напълно незащитени. Освен това дотам можеше да се стигне от хотел „Мариът“, като се вземе асансьорът до последния етаж, да се излезе на хотелския покрив и да се премине от едната сграда върху другата — метод за проникване 101 за моите ветерани от „Червената клетка“. Нямаше никакви сензори или препъващи жици, които да задействат сигнализацията. На всеки ъгъл бяха монтирани телевизионни камери, но те гледаха към улицата, а не към покрива.
Лесно щях да прецакам антените — можех истински да им изтаковам комуникациите, — но това нямаше да привлече вниманието на морските пехотинци от клетката на Гадния. Все пак щеше да помогне за отклоняване на вниманието от мазето. Другото нещо, което забелязах на покрива, беше местоположението на вентилационните канали. Грижливо си отбелязах наум, че трябва да купя найлонови покривки.
До североизточната стена на нивото на земята имаше огромен изкоп за канализационните води. Фирмата, която извършваше изкопните работи, беше сполучливо кръстена „Мърфи и Ко“. Самият изкоп не беше защитен, а само покрит с дъски и преминаваше покрай основата на Главното командване. Съвсем удобно за поставяне на няколко блокчета пластичен експлозив „Семтекс“ или C-4. Ако ги разположа правилно, ще мога да съборя цялата шибана сграда с по-малко от двадесет и пет кила експлозиви.
Възможностите човек да прецаква Норт Одли стрийт бяха безкрайно много. Но не ми беше работата да провеждам упражнение на „Червената клетка“ — задачата ми беше да измъкна Гадния от затвора. Затова накрая решихме всичко да бъде много просто, защото открихме ахилесовата пета на Главното командване — и се възползвахме от нея.
Зад изкопа в северната част на сградата имаше една обикновена дървена бяла врата. Тя никога не се заключваше. Никакви телевизионни камери не я наблюдаваха. И можете ли да познаете? Тя се отваряше към главния коридор на сградата. Влизаш и се озоваваш пред асансьорите, като не се налага да минаваш през въртележките и охраната. И не е необходимо да те проверяват.
Какво става тук? Защо най-важната сграда на Военноморските сили в Европа има неохранявана врата?
Защо? Защото това е вратата за пушачите.
Нека обясня. Здравните разпоредби на правителството постановяват, че всички САП — Сгради на Американското Правителство (с изключение на Конгреса и прилежащите му административни сгради) трябва да бъдат свободни от тютюнев дим. Е, в такъв случай какво правят новоизгонените пушачи? Те си намират удобно място, където да се отдават на навика си. Във Вашингтон можете да ги видите как стоят пред входовете на министерствата си и пафкат. Някои министерства дори са монтирали огромни пепелници.