Всъщност според списание „Форчън 500“ охраната на атомните електроцентрали, независимо дали се намират във Франция, САЩ или другаде, не е много по-различна от тази на повечето комплекси на най-богатите фирми или пък на държавните предприятия. Независимо дали става дума за „Дженерал мотърс“, „Тексако“, „Кока-кола“, „Трий майл айлънд“ или Белия дом, охраната може да се раздели на девет универсални първични зони на уязвимост. Те са периметърът, системата за комуникация, командната и контролна структура, ежедневните начини на работа, входът и изходът, номенклатурната система (дали главният вход се нарича „Главен вход“ или „Порталът на Джоунс стрийт“ — това е важно само ако извършвате аварийни ответни действия), степента на интеграция (или на липсата й) с местните власти и начинът на мислене на висшето ръководство.
Всички останали фактори за уязвимостта се отнасят до променливи като географска структура, местни закони, използвани продукти и могат да се използват по подходящ начин във ваша полза.
Питате за какво, по дяволите, говоря. Окей, ето ви един конкретен пример: атомната електроцентрала, в която искахме да проникнем. Знам как могат да бъдат преодолени деветте неща, които пораждат тревога. Затова нека сега разгледаме онова нещо, което прави централата най-уязвима и как можем да го използваме.
Уникалната особеност, за която говоря, е, че тази инсталация произвежда гориво с помощта на атомна енергия.
Какво означава това? Значи, че системата за охрана на подобни атомни съоръжения е ориентирана към стратегия с ответни действия, чиято единствена цел е да отблъсне диверсия. Компонентите на охраната включват високи огради и заключени портали, електронни сензори за защита срещу влизане, камери за наблюдаване на площадката и патрули.
Защитната охрана често пъти се формира съгласно тактически план от пет части:
1. Откриване и оценка на проникването върху територията на площадката.
2. Забавяне на нападението.
3. Отвръщане с контранападение.
4. Освобождаване на обекта от нападателите.
5. Продължаване на дейността на обекта.
Възможно е всичко това да изглежда добре на хартия, но мога да ви уверя от опит, че в реалния живот, ако бъде приложен, планът за безопасност по принцип се превръща в едно голямо осиране. Защо? Първо, защото онези, които управляват атомните централи, не обучават достатъчно често хората от охраната си за агресивни форми на ответни действия. Скъпо е. Една истински щателна операция по осигуряване на безопасността означава, че трябва да се осигурят блоковете на централата. Нека обясня на английски език: напълно възможно е да бъде спрян един реактор. Просто запитайте някой вицепрезидент на електропроизводителна фирма дали загубата на половин милион долара от приходите е нещо, което би искал да прави редовно.
А заради това, което ръководителите обичат да наричат съображения за безопасност, те почти никога не позволяват на хората от охраната да провеждат учения с истинска стрелба срещу движещи се мишени. Някой може да се нарани и да заведе дело срещу централата. Разбира се, повечето служители от охраната никога не се обучават за агресивни тактически действия, защото, ако, да кажем, убият някое танго, семейството на тангото може да ги осъди и да спечели делото.
И накрая повечето от хората в патрулите на атомните централи са на минимални заплати или съвсем близки до минималните. Защо? Защото агресивната, ефективна охрана от човешки вид е трудоемка и струва скъпо. Тя изисква добро управление и успешна мотивация, както и възнаграждаване за това, че обкръжението ви е обезопасено. Тези неща струват пари, а това често пъти не се харесва на бюрократите, ръководителите и управителните съвети.
Затова възниква абсурдна ситуация, в която предприятията плащат милиони за сложни сензорни устройства, телевизионни екрани, електрифицирани огради и портали с компютърно управление и само дребни стотинки на полицаи под наем, на хора, прекъснали гимназията, и други отбрани идиоти, наети да пазят тези стоки за милиони долари.
(Между другото летищата са същите — помните ли от „Свирепия 2: Червената клетка“ как се забавлявах в Нарита? Хората, които хвърлят куфарите ви в багажния отсек на самолета, изкарват два до три пъти повече от онези, които преглеждат същите тези куфари за експлозиви. Сами се досетете какво става.)