Хората на татко бяха един дългурест помощник на име Арчибалд Джап с вид на човек винаги ревностно готов да извърши всичко, защото се надяваше да заеме татковото място, и едно момче, което така бавно се движеше, та работниците в котелния завод и разни други иронични младежи го наричаха бързоногият вестител. Въпреки че не излязох прав, не се надявах много на това съдружие. Спомних си настроението на дядо за уединяване в последно време и страшно се разтревожих.
На следващата сутрин — от него никаква следа. Над дома тежеше тягостна, напрегната атмосфера. По обяд все още нямаше новини. Тогава татко удари не много силно по масата с длан и каза с тон на човек, съобщаващ решението си:
— Ще телеграфираме на Адъм!
Да, да, да се извика Адъм, добро, логично действие. Но една телеграма… О, този страшен вестител, почти неизползуван в дома ни, сякаш беше предзнаменование, почти предвестник на нещастие. Отказвайки се от помощта на Мърдок, мама сложи шапката си, и наклонила глава на една страна, сама отиде до Драмбъкския пощенски клон, за да изпрати телеграмата. След час дойде отговорът:
„Идвам утре четвъртък три часа следобед.
Лека-полека, при такъв бърз отклик и такова делово решение, духът ни се повдигна. Мама сложи телеграмата в чекмеджето, специално предназначено за нещата на Адъм — за писмата му, ученическите доклади, стари пликове от заплатата му и даже завързан с панделка кичур коси — и забеляза:
— На Адъм можеш да се осланяш.
На следващия ден, преди пристигането на Адъм, дойде страшна вест. Както се шляех отчаян из къщи, татко се върна посред бял ден от работа, придружен от Арчи Джап. Младежът остана във вестибюла, а татко се приближи до мама и след известно колебание с мрачен, дори загрижен израз, рече:
— Майко, приготви се. Намерили са шапката на дядо… да плава в общинското езеро.
Беше я открил Джап и сега пред уплашените ни погледи той показа съсипаната и подгизнала от водата шапка на стареца.
— Плаваше на най-дълбокото място, мисис Леки. Срещу навеса за лодки — говореше с предразполагащ, съболезнователен тон той. — Имах ужасното чувство, че и той е там.
Гледах втрещен със страх и мъка мократа реликва, а когато мама схвана целия смисъл на това, по бузите й започнаха да капят сълзи.
— Успокойте се, мисис Леки — утешаваше я Арчи Джап. — Може и нищо да не е станало… изобщо нищо.
Татко отиде да направи чай на мама в кухнята. Той нежно я караше да пие, успокояваше, изчака я да го изпие и излезе с Арчи Джап.
Следобед, облечен в раирани панталони, тъмно сако и сива вратовръзка, закопчана с перлена игла, Адъм, веднага след пристигането си овладя положението. Седнал на масата, решителен и спокоен, той изслуша всички показания, дори и моя несвързан разказ за мрачното меланхолично настроение на дядо и последните му съдбоносни думи:
— Трябва да съобщим на полицията — каза Адъм.
При тази зловеща дума ние замлъкнахме.
— Но, Адъм — възпротиви се татко, — моето положение…
— Скъпи татко — хладно отговори Адъм, — ако един старец си е наумил да се дави ти не можеш да го скриеш. Запомни, аз не се наемам. Но те сигурно ще искат да претърсят езерото.
Мама цялата трепереше.
— Адъм, да не искаш да кажеш, да не мислиш, че…
Адъм сви рамене.
— Не мисля, че е пуснал шапката си в езерото, за да се пошегува.
— О, Адъм!
— Извинявай, че говоря така безцеремонно, мамо. Знам какво ти е. Но в края на краищата за какво да живее? Ще сляза да се видя с началника на полицията Мюър. За щастие той ми е приятел.
Започнал бе да пуши бирмански пури и сега извади една от кутията си от крокодилска кожа. Гледах го със силна тревога, а той издърпа жълтата сламка, която обгръщаше пурата и внимателно запали. Като погледна и татко, той с внушителен вид се обърна към мама:
— Хубаво, мамо, много хубаво, че те уговорих да продължиш застраховката. Виждаш ли… застраховка с изгода. — И той извади с лявата ръка сребърния си молив и започна да смята по покривката — пет години по три… прибави двадесет и пет… това прави чисто сто и шестнадесет лири.
— Не искам парите! — изплака мама.
— Идват точно навреме — рече татко с дрезгав глас.
Скръбта, засилващото се в мен чувство, че съм загубил нещо, ме задушаваше.
Адъм сложи молива настрана и стана.
— Ще навестя и Маккелър в строителното дружество. Той може да отстрани някои дребни затруднения по незабавно изплащане. В същност, смятам да го доведа с мен тук. Би могла да ни приготвиш хубава вечеря с чай, мамо, нещо пикантно като яйца на очи и задушено месо. Това ще хареса на Маккелър. Но… Не слагай масата в гостната, недей още — и излезе.