— Доста силно нещо — промърмори Дрейк.
— Изключително — каза остро Уейс. — Всеки негов фрагмент е силен. Ако му се предостави време, дори един единствен бактерий от планетата Сейбрук може да превърне цялата Земя в единен организъм. Ние имаме вече експерименталните доказателства за това.
Неочаквано Дрейк каза:
— Знаете ли, мисля, че съм милионер, докторе. Можете ли да пазите тайна?
Уейс кимна учудено.
— Имам си сувенир от планетата Сейбрук — каза Дрейк усмихнат. — Само едно камъче, но като се има предвид шумът, който ще се вдигне около планетата, заедно с това, че отсега нататък тя ще бъде забранена, камъчето ще бъде единственото нещо, което хората някога ще видят от нея. За колко мислите, че ще мога да го продам?
Уейс зяпна.
— Камъче? — той грабна твърдия сив предмет, който му показваше Дрейк. — Не трябваше да правите това! Вие нямате право!
— Знам. Затова ви питах можете ли да пазите тайна.
Уейс не можеше да отговори. Зъбите му тракаха. Той само посочи. Дрейк дойде бързо и погледна камъчето. То беше същото като преди, освен, че светлината го осветяваше така, че се виждаха две малки зелени петънца. Като погледнеш от много близо — това бяха кичурчета зелена козина.
Той беше обезпокоен. На кораба се чувствуваше нещо тревожно. Подозираха присъствието му на борда. Как беше станало това? Той още нищо не беше направил. Дали друг фрагмент от къщи се беше промъкнал и не беше внимавал достатъчно? Това би било невъзможно без неговото знание — не беше намерил нищо, въпреки че беше проверил кораба изцяло.
После подозрението намаля, но не стихна напълно. Един от Мислещите все още разсъждаваше за това и беше много близо до истината.
Още колко остава до кацането? Нима цял един свят ще бъде лишен от съвършенство? Той се притискаше здраво до срязаните краища на жицата, за чиято имитация беше специално отгледан, страхуваше се, че ще го разкрият, страхуваше се за своята алтруистична мисия.
Д-р Уейс се беше заключил в стаята си. Вече бяха в Слънчевата система и след три часа щяха да кацнат. Той трябваше да мисли. Имаше три часа, за да реши.
Дяволското „камъче“ на Дрейк беше част от организирания свят на планетата Сейбрук, разбира се, но то беше мъртво. Било е мъртво, когато за пръв път го е видял, а дори и да не е било, сигурно е умряло, след като го сложиха в хипер-атомната камера и го превърнаха в чиста топлина. Бактериалните култури все още бяха нормални, когато Уейс ги прегледа.
Не това тревожеше Уейс сега.
Дрейк беше взел „камъчето“ през последните часове от престоя им на планетата — след като бариерата беше поддала. Ами ако поддаването беше резултат на бавен и неотстъпен умствен натиск от страна на съществото на планетата? Ако части от него са чакали да проникнат, когато падне бариерата? Ако камъчето не е било достатъчно бързо и се е придвижило малко след като бариерата е била възстановена, то е било убито от нея. Тогава то е останало там и е чакало Дрейк да дойде и да го вземе.
Това беше „камъче“, а не обикновена форма на живот. Значеше ли това, че то беше някакъв вид форма на живот? Организмът на планетата би могъл да сътвори нарочно едно същество, което да прилича на камъче, да изглежда невинно, да не е подозрително. С други думи, камуфлаж — остроумен и опасно успешен камуфлаж.
Дали някое друго маскирано същество е успяло да мине през бариерата, преди тя да бъде възстановена — с подходяща форма, която да не буди подозрение у хората на кораба?
Дали изглежда като обикновена попивателна? Или като пиронче от старомодния стол на капитана? И как ще го открият? Могат ли да претърсят целия кораб, за да намерят издайническите зелени кичурчета? Дори индивидуалните микроби?
А защо камуфлаж? Дали то възнамерява да остане скрито за известно време? Защо? За да дочака кацането на Земята ли?
Евентуална инфекция след кацането не би могла да бъде спряна с взривяването на един кораб. Бактериите на Земята, мекотелите, ферментите и протозоите биха били заразени първи.
За една година новородените щяха да достигнат неизброими количества.
Уейс затвори очи и си каза, че може и да не е толкова лошо. Няма да има повече болести, защото бактериите няма да се множат за сметка на носителите си, напротив, ще се задоволяват с това, което им е достатъчно. Няма да има свръхнаселение. Няма да има повече войни, престъпления, алчност.