— А според мен не могат. Прекалено късно е. Най-много можеш да им заповядаш да действат по различен начин. Но това няма да означава, че са били ареоформирани от планетата. По-скоро е втълпяване на идеи. Лагери за преквалификация. Фашистка ареофания.
— По-точно убеждаване — парира Хироко. — Застъпничество, спор посредством примери, спор посредством спора. Не е необходимо да има насилване.
— „Нежната революция“ — подхвърли саркастично Ан. — Само че „нежната революция“ е доста по-неефективна от ракетите и снарядите.
Няколко души заговориха едновременно и за момент нишката на дискусията се загуби. Спорът моментално се разпадна на стотици по-малки дебати, понеже всички имаха да кажат нещо, което дълго време бяха премълчавали. Очевидно можеха да продължат по този начин до безкрайност.
Ан и Сакс седнаха по местата си. Надя започна да се измъква от навалицата, като клатеше глава. По пътя се сблъска с Арт, който гледаше мрачно.
— Не мога да повярвам — каза той.
— Повярвай.
Конгресът продължи около месец. Дните безсъние и понякога злоупотребата с кава докараха Арт и Ниргал до изтощение. Надя дори започна да става през нощта и да ги натиква насила в леглата с обещания да напише резюмета на непрегледаните от тях видеозаписи. Те заспиваха направо там, пред екраните, като си мърмореха нещо насън. Една нощ Арт внезапно се изправи.
— Губи ми се смисълът на нещата — каза той на Надя сериозно, все още наполовина заспал. — Сигурно съм бил луд, когато съм си мислел, че вие, момчета, можете да постигнете нещо заедно.
— Я заспивай! — скастри го Надя.
„Нищо чудно наистина да е било лудост“, помисли си тя, докато той дишаше тежко и хъркаше. Изправи се и тръгна към вратата. По някакъв начин разбра, че тази нощ едва ли ще заспи, затова се запъти към парка.
Въздухът все още беше топъл. Черното небе бе отрупано със звезди. Дължината на тунела внезапно й напомни за една от стаите в „Арес“, много по-малка от това тук наистина, но със същия дизайн: леко осветени павилиони, мрачни пухкави островчета от малки горички…
Изведнъж Койота изникна сякаш от вдън земя, малко по-надолу в парка от нея, разхождаше се между дърветата и леко залиташе. Някаква млада жена го бе прегърнала през кръста.
— Ах, любов — извика той, разперил широко ръце, — дали ще можем ти и аз да се сговорим със съдбата — за да премахнем въобще от този свят тъгата — на малки късчета да я разбием, след това — да я сглобим наново, тъй както искат ни сърцата!
„Защо не?“ — помисли си Надя с усмивка и се прибра в стаята си.
Имаше няколко повода за надежда: Хироко упорстваше и посещаваше всички семинари всеки ден, като изразяваше мнението си и караше хората да си мислят, че са избрали най-важното събиране в момента. Ан също работеше, въпреки че, както си мислеше Надя, изглеждаше по-мрачна от всякога и очевидно намираше кусури на всичко. И Спенсър работеше, и Сакс, и Мая, и Мишел, и Влад, и Урсула, и Марина… Надя веднъж си помисли, че Първата стотица никога не е била по-единна от времето, когато бяха основали Андърхил — сякаш това беше единствената им възможност да поправят нанесените щети и да вкарат нещата в правия път. Или да направят нещо в името на загиналите си приятели.
А и те не бяха единствените, които се бяха заловили за работа. С течение на времето участниците разбраха кой желае конгресът да стигне до определен резултат. Тези хора си изградиха навик да посещават едни и същи сесии, на които работеха усилено, за да постигнат някакви компромиси и изкарваха резултатите на екраните под формата на препоръки или нещо от този род. Трябваше да изтърпяват и посещенията на другата част от делегатите — онези, които идваха, за да парадират, а не за да гонят резултати. Но въпреки всичко продължаваха да работят с пълна пара.
Надя се съсредоточи върху един от тези белези на напредъка и се постара да информира Арт и Ниргал за всичко. Освен това се грижеше за тях и постоянно им напомняше да си почиват. Хората често подхвърляха на спътниците си: „Казаха ни да придумаме за това Голямата тройка“. Доста от онези, които работеха сериозно, бяха интересни личности. Една жена от Дорса Бревиа на име Шарлота бе направо родена за учен. Тя изгради нещо от рода на скеле за тях — разработка, в която темите, които трябваше да се обсъждат, бяха предопределени, без да са попълнени.
— Горе главата! — им бе казала Шарлота една сутрин, когато и тримата бяха седнали около нея и изглеждаха опечалени. — Конфликтът между доктрините е само възможност. Американският конституционален конгрес бе един от най-добрите, създавани някога, и въпреки всичко в него бяха допуснати няколко доста важни противоречия. Управлението, което организираха, съдържаше в себе си отражение на недоверието, което всички групи изпитваха една към друга. Малките щати се страхуваха, че големите ще ги залеят и ще ги изтикат на заден план. Ето защо бе създаден Сенатът, в който всички щати са равни помежду си, и Камарата, в която по-големите щати имат по-голям брой представители. Виждате ли как структурата отговаря на специфичните проблеми? Едно и също нещо с трикратни проверки и балансирания. Това е институционализирано недоверие. Тук също трябва да го има.