Джаки се приближи до Арт и го погледна отвисоко. Лицето й бе напрегнато и неумолимо.
— Предполагам, знаеш, че сега тези хора трябва да заживеят постоянно тук, на Марс, също като теб.
Арт кимна.
— Предупредих ги, че съществува такава вероятност. На тях очевидно не им пука. Казвам ви още един път — те искат да ни помогнат! Представляват единствената различна транснационална компания, чиито цели са близки до нашите. И дойдоха тук по собствено желание, за да видят дали ще могат да ни помогнат. Те са заинтересувани. Защо трябва да се притеснявате? Това е още една възможност.
— Да видим какво ще каже Форт — въздъхна Надя.
Тя седна най-отпред заедно с групата от „Праксис“. Арт заведе Форт на сцената и го представи на присъстващите.
Форт кимна и изрече някаква формалност, след което килна глава назад и огледа последните редове на амфитеатъра. Той си пое дъх и започна да говори. Гласът му изпълни залата — тих по обичайния си начин, уверен като на стар врял и кипял артист, достигащ до всеки един присъстващ. Първо описа с няколко думи „Праксис“, възникването й и с какво се занимаваше сега. Когато започна да обяснява връзката между „Праксис“ и останалите транснационални компании, Надя си помисли, че на Марс съществуваше подобна връзка между подземния свят и повърхността и тя без съмнение бе доста мъдро подчертана в описанието на Форт. Ако се съдеше по мълчанието в залата, явно той прекрасно се справяше със задачата си да привлече вниманието на тълпата. Но в един момент спомена нещо за еко-капитализма и за това, как Марс бил празен свят, докато Земята била пълен свят. Трима-четирима червени скочиха незабавно на крака.
— Какво искате да кажете с това? — извика един от тях. Надя видя как ръцете на Арт се свиха в юмруци в скута му. Не след дълго разбра защо. Отговорът на Форт бе дълъг и странен. Той описа какво има предвид с термина „еко-капитализъм“ — нещо, според което човекът се приемаше като биоинфраструктура, а хората като цяло — като природен капитал. Като се обърна назад, Надя видя, че много от хората се мръщят. Влад и Марина бяха долепили глави и Марина натискаше бутоните на компютъра на китката си. Внезапно Арт скочи на крака и попита Форт с какво се занимава „Праксис“ сега и каква ще е ролята й според него на Марс.
Форт се взря в Арт, сякаш не го позна.
— В момента работим заедно с Международния трибунал. ООН още не може да се съвземе от събитията през 2061 година. Хората мислят за нея като за рожба на Втората световна война, също както Общността на нациите бе продукт на Първата световна война. По този начин ние изгубихме най-добрия си арбитър по международните спорни въпроси, а през това време конфликтите продължаваха да се задълбочават. Някои от тях бяха доста сериозни. Все по-голяма част от тези конфликти бяха възлагани на Международния трибунал от една или друга партия, затова „Праксис“ основа организация, наречена „Приятели на Трибунала“, която се опитва да го подпомага по всички възможни начини. Ние останахме верни на принципите и правилата му, помагахме му с пари и хора, опитвахме се да усъвършенстваме техниките на арбитриране и така нататък. Ние бяхме част от една нова техника, където, ако две каквито и да е международни юридически лица спореха помежду си и решиха да прибягнат до арбитраж, бяха включвани в едногодишната програма на Международния трибунал, чиито арбитри се опитваха да намерят решение, което да удовлетворява и двете страни. В края на годината Международният трибунал решаваше всички неуредени спорове и ако страните бяха доволни, се подписваше договор. Ние се опитвахме да подкрепяме всички договори, както можехме. Индия премина през подобна програма заедно със сикхите от Пенджаб. Мирът още е в сила. В други случаи имаше повече трудности, но пък затова си извадихме съответните поуки. Концепцията за полуавтономия привлече вниманието на много страни. Ние в „Праксис“ сме на мнение, че никоя държава никога не е била истински суверенна, а винаги е била полуавтономна по отношение на останалата част от света. Метанационалните компании са полуавтономни, личностите са полуавтономни, културата е полуавтономна по отношение на икономиката, ценностите са полуавтономни по отношение на цените… Дори бе създаден нов клон на математиката, който се опитва да опише полуавтономията със съответните логически термини.
Надя се изправи.
— Поддържат ли другите транснационални компании Международния трибунал по същия начин? — попита тя.
— Не. Метанационалните компании избягват Трибунала и използват ООН като гумен печат. Боя се, че те все още вярват в мита за суверенността.