— Но това звучи, сякаш тази система работи единствено, когато и двете страни са съгласни.
— Да. Мога да заявя, че „Праксис“ е силно заинтересувана и се опитва да изгради мостове между Трибунала и всички останали земни сили.
— Защо? — попита Надя.
Форт вдигна ръце в жест, подобен на този на Арт.
— Капитализмът функционира там, където има растеж. Но виждате ли, растежът не е вече растеж, разбирате ли? Трябва да растем напред, да се усъвършенстваме.
Джаки стана права.
— Но вероятно можете да се развивате на Марс в класическия капиталистически стил, нали?
— Предполагам, че можем.
— Това може би е всичко, което искате от нас, така ли е? Просто един нов пазар. Празният свят, за който говорехте преди малко?
— Ами… Ние в „Праксис“ смятаме, че пазарът е една много малка част от обществото. А ние се интересуваме от цялото общество.
— Добре де, какво все пак искате от нас? — изкрещя някой от задните редове.
Форт се усмихна.
— Искам да гледам.
Събранието завърши малко след това. Започнаха да се провеждат редовните семинари. Естествено, във всеки един от тях пристигането на групата от „Праксис“ отнемаше поне част от дискусиите. За огромно съжаление на Арт обаче, когато седнаха вечерта да преглеждат видеозаписите, им стана ясно, че Форт и екипът му бяха изиграли ролята на разединител, а не на обединител на конгреса. Много от хората просто не можеха да приемат земна транснационална компания като редовен делегат на конгреса — ето там бе проблемът. По едно време дойде Койота и каза на Арт:
— Не ми пробутвай колко била различна „Праксис“. Това си е направо христоматийно извъртане. Само ако богатите можеха да се държат прилично, тогава системата щеше да е окей. Дрън-дрън! Системата определя всичко и налага мнението си навсякъде. Именно системата има нужда от промяна.
— Форт говори точно за това — възрази Арт. Само че тук Форт бе най-големият му враг с навика си да използва термини от класическата икономика, за да описва новите си идеи. Единствените, които бяха заинтересувани от това, бяха Влад и Марина. За богдановистите, за червените, за първомарсианците — тоест, за повечето от местните жители и за по-голямата част от имигрантите — всичко това представляваше част от обичайния земен бизнес. Затова никой не желаеше дори да се докосне до него. „Никакви сделки с транснационалите — бе възкликнал Касей на една от видеолентите, бурно аплодиран. — Никакви сделки със Земята, както и да го увъртат! Това, което каза Форт, бе извън границите на благоприличието!“ Единственият въпрос, който стоеше пред тази група, бе дали да позволят на Форт и хората му да си заминат или не. Според някои те, също като Арт, бяха пленници на подземния свят.
Джаки обаче се бе изправила на същото това събиране и бе заела чисто бууновистка позиция — „всичко трябва да бъде използвано за каузата ни!“ Тя се бе присмяла на онези, които отхвърляха Форт по принцип.
— Щом като ще вземаме гостите за заложници — бе казала тя остро, — защо да не ги използваме за нещо полезно? Защо да не, поговорим с тях?
С други думи, към старите двойки противници се бе присъединила още една: изолационисти и кооперативисти.
В следващите няколко дни Форт напълно игнорираше полемиките около него, като според Надя дори не ги забелязваше. Организаторите го помолиха да ръководи един от семинарите, посветен на ситуацията на Земята в момента, и той прие. По време на всяка сесия Форт и колегите му отговаряха на въпросите на присъстващите и явно се задоволяваха с всичко, което им кажеха за Марс, като само слушаха и не пропагандираха нищо. Форт описваше единствено Земята.
— Транснационалните компании са намалели до една-две дузини от най-големите — каза той веднъж в отговор на въпрос от публиката. — Всички са подписали договори за развитие с правителствата на повече от една държава. Наричаме такива компании метанационални. Най-големите от тях са „Субараши“, „Мицубиши“, „Консолидейтид“, „Еймекс“, „Армскор“, „Маджари“ и „Праксис“. Следващите по ред 10–15 компании също са доста големи, а оттам нататък започват отново старите транснационали, които бързо биват поглъщани от метанационалите. Големите метанационални компании сега са силите, които диктуват положението в света. Те контролират МВФ, Световната банка, Групата на Единадесетте и всички държави — техни клиенти.
Към края на един семинар Сакс попита Форт:
— Тоест, какво иска „Праксис“ от нас — от Марс?
— Ние чувстваме — отвърна Форт, — че това, което се случва тук, рано или късно ще рефлектира и върху Земята. В настоящия момент сме се обединили в една новопоявила се коалиция с прогресивните елементи на Земята, най-големите от които са Китай, „Праксис“ и Швейцария. Освен тях в състава на тази коалиция влизат още много елементи, които са по-малки като размери и като мощност. Например, по който и път да тръгне Индия сега, положението може да стане критично. Голяма част от метанационалните компании гледат на това като на някаква „грешка на растежа“, в смисъл, че колкото и инвестиции да инжектират в нея, все едно нищо няма да се промени. Ние не сме съгласни с това становище. Според нас положението на Марс също е критично по свой начин, понеже представлява една неочаквано развила се сила. Затова именно искаме да открием тукашните прогресивни елементи, както виждате, и да ви покажем какво правим. Пък и да видим какво мислите по въпроса.