— Интересно — каза Сакс.
И така беше наистина. Но голяма част от хората останаха върли противници на каквито и да било сделки със Земята и не можеха да бъдат убедени по никакъв начин в противното. Междувременно споровете по останалите въпроси продължаваха с ненамаляваща сила и колкото по-дълго бяха обсъждани, толкова по-поляризирани ставаха.
Същата нощ, по време на редовното им събиране в патиото, Надя поклати глава, чудейки се на това, колко упорито хората продължаваха да пренебрегват общите неща помежду си и как продължаваха да воюват един с друг заради дребните различия.
— Може би светът е прекалено сложен, за да съществува какъвто и да е план — каза тя на Арт и Ниргал. — Може би не трябва да се опитваме да разработваме някакъв глобален план, а просто нещо, което ще ни е от полза. А след това да се надяваме, че Марс ще може да преживее с две различни системи.
— Мисля, че и това ще се окаже неефикасно — отговори Арт.
— Тогава какво?
— Не знам още — сви рамене той. Двамата с Ниргал продължиха да преглеждат видеозаписите. Надя внезапно си помисли, че те всъщност преследват някакъв неуловим мираж.
Разработената програма се приближаваше към края си. Организаторите призоваха делегатите към тридневна почивка, която по план трябваше да бъде последвана от заключително общо събиране.
Арт и Ниргал прекараха тези три дена в малката си зала за конференции, преглеждаха видеозаписи по 20 часа на ден, водеха безкрайни разговори и въвеждаха данни в лектерните си, сякаш водени от отчаяние. Надя продължи да се грижи за тях, разрешаваше споровете им и водеше записки върху онези части от дебатите, които те бяха намерили за прекалено трудни. Понякога, когато отидеше да ги навести, намираше единия заспал в стола си, а другият — втренчен слисано в екрана пред него.
— Я виж — изграчваше той, — какво мислиш за това?
Тя преглеждаше екрана и коментираше, докато навираше храна под носовете им. Това често събуждаше спящия. Той промърморваше сънено:
— Изглежда обещаващо. Давай да се захващаме за работа.
Така че на сутринта преди общото събиране Арт, Ниргал и Надя излязоха заедно на сцената на амфитеатъра. Арт взе със себе си своя лектерн. Той се изправи, огледа насъбралата се тълпа, сякаш смаян при вида й, и след продължителна пауза каза:
— Всъщност сме единодушни по много въпроси.
Това предизвика смях. Но Арт вдигна лектерна над главата си и прочете на висок глас написаното на екрана:
— „Основни въпроси пред марсианското правителство!“
Тълпата притихна заинтригувана.
— „Първо. Марсианското общество ще бъде съставено от множество различни култури. По-добре да бъде разглеждано като свят, отколкото като нация. Свободата на религиите и културите трябва да бъде гарантирана по закон. Никоя култура или група култури не трябва да доминира над останалите.
Второ. Въпреки цялото това разнообразие от култури, на всички личности на Марс трябва да бъдат гарантирани някои неотменни права, като например материална база за съществуване, здравни грижи, образование и равенство.
Трето. Земята, въздухът и водата на Марс са обща собственост на човечеството и не могат да бъдат частна собственост, на която и да е личност или групировка.
Четвърто. Плодовете на труда на всеки човек принадлежат на въпросния човек и не могат да му бъдат отнемани от друга личност или групировка. В същото време човешкият труд на Марс е част от общото начинание с оглед на всеобщото благо. Марсианската икономика трябва да отразява и двата предходни факта едновременно и да служи като баланс между интереса на личността и интереса на обществото като цяло.
Пето. Метанационалният ред, който цари на Земята, очевидно е неспособен да обедини предходните два принципа и затова не може да бъде приложен на Марс. На негово място трябва да бъде развита икономика, базираща се на екологичната наука. Целта на марсианската икономика не трябва да бъде «постоянно развитие», а постоянният просперитет на цялата биосфера.