Надя улови Арт и Ниргал за ръце и тръгна след процесията. Беше щастлива. В края на краищата си оставаха животни и нямаше значение какъв път на развитие си бяха избрали. Тя почувства нещо като преклонение, емоция, която бе доста рядка за нея — преклонение пред свещената същност на живота, който създаваше такива прекрасни форми.
Когато стигнаха до езерото, Джаки свали комбинезона си и двете с Хироко застанаха в дълбоката до глезените вода, впили погледи една в друга и вдигнали ръце възможно най-високо. Останалите Миноански жени се присъединиха към този „мост“. Млади и стари, зелени и розови…
Жителите на скритите колонии преминаха първи под моста. Сред тях бе самата Мая, уловила Мишел за ръка. А след това цялото огромно многообразие от хора промарширува под моста — нещо, наподобяващо милионната репетиция на някакъв ритуал от милиони години, който сякаш бе закодиран в гените им и го бяха извършвали, откакто се помнят. Нямаше човек, който да не е влязъл във водата, мнозина свалиха и дрехите си. Надя отново си помисли колко прекрасни са хората. През съзнанието й премина мисълта, че голотата е опасна за социалния ред, понеже разкрива прекалено много реалност. Хората заставаха един пред друг в цялото си несъвършенство, разкриваха всичките си полови характеристики и всички намеци за това, че човекът все пак е смъртен… както и цялата удивителна красота, която в яркочервената светлина на залязващото слънце изглеждаше направо невъзможна и нереална и не се побираше в нормалното съзнание. Под лъчите на залеза кожата изглеждаше доста червена, но това явно не бе достатъчно за група червени, които в момента боядисваха една от тях с неизвестно откъде изровена червена боя, очевидно за да я противопоставят на Хироко. Политическо къпане! Надя изстена. Всъщност всички цветове се разтваряха във водата, придавайки й мръснокафяв цвят.
Мая преплува разстоянието, което я делеше от Надя, и едва не я удави с една пламенна прегръдка.
— Хироко е гений — каза тя на руски. — Може и да е луд гений, но си е гений.
— Богиня-майка на света — отвърна Надя и превключи на английски, докато плуваше към една малка групичка от сабишиански исеи и хора от Първата стотица. Там един до друг бяха застанали Ан и Сакс, Ан — стройна и слаба, а Сакс — нисичък и закръглен. Изглеждаха точно както през старите времена по време на общите къпания в Андърхил, когато спореха за това или онова, а лицето на Сакс бе цялото изкривено от опитите му да се съсредоточи. Надя се засмя при вида им и ги опръска. Форт доплува до нея.
— Май целият конгрес трябваше да протече по този начин — изказа предположение той. — Вижте, трябва да се върна вкъщи, за да мога да ви помогна. Освен това пра-пра-пра-правнучката ми ще се жени след четири месеца.
— Нима ще можете да се върнете толкова бързо на Земята? — попита Спенсър.
— О, да, корабът ми е доста бърз. — И наистина едно подразделение на „Праксис“ строеше ракети с подобрени Дайсънови пропулсори, които позволяваха непрекъснато ускоряване и забавяне на скоростта по време на полета. По този начин пътуването ставаше доста по-бързо. — Всеки в „Праксис“ може да го използва, ако има спешна работа. И вие може да дойдете, ако искате, за да видите какви са условията „от първа ръка“.
Никой не отговори, макар че доста вежди се повдигнаха учудено нагоре. Но пък и никой не отвори дума за задържането му.
Хората киснеха във водата като медузи, успокоени най-накрая от топлината, водата, виното и кавата, които се предаваха от ръка на ръка в бамбукови чаши, както и от чувството, че са свършили работата, заради която бяха дошли тук. Според някои извършеното не бе съвършено — „определено не беше“ — „че, все пак е нещо“ — „особено точка трета или четвърта“ — „не е лоша декларацийката“ — „е, като за начало…“ — „но има доста пропуски“ — „особено точка шеста“ — „има още неща за изглаждане“ — „но пък ще се запомни“…
— Е, да, но това тук е религия — казваше някой, седнал в плитчините, — и определено ми харесват всички красиви тела, обаче въпреки всичко да смесваш държава и религия е доста опасна работа…