— Сакс? — обърна се към него Влад.
Сакс се сепна и излезе от унеса си, примигна срещу Влад, но упорито продължаваше да не поглежда към Мая, независимо, че в момента обсъждаха нейния план.
— Интегрирана борба с вредителите — заговори той. — Засяват се по-издръжливи растения сред бурените. А после растенията просто избутват и задушават бурените. Ще поема Бъроуз.
Вбесена от хладното отношение на Сакс, Мая стана и тръгна около малкото езеро. Спря на отсрещния бряг и здраво стисна парапета с двете си ръце. Внезапно до нея долетяха гласовете им — тихи, но отчетливи. Зад алеята имаше извиваща се керамична стена, която почти обикаляше езерото. Явно тази стена играеше ролята на нещо като „галерия на шепотите“, така че Мая чуваше гласовете им части от секундата след движенията на устните им.
— Жалко, че Аркадий не оцеля — казваше в момента Влад. — Богдановистите щяха да се навият много по-лесно.
— Да — съгласи се Урсула. — Той и Джон. И Франк.
— Франк ли! — възкликна намръщено Марина. — Ако той не бе убил Джон, нищо нямаше да се случи.
Мая примигна. Единствено парапетът я задържа права.
— Какво? — изкрещя тя, без да мисли. Фигурките от другата страна на езерото подскочиха и се втренчиха в нея. Мая с усилие се откъсна от перилата и почти се затича около езерцето. На два пъти се спъна. — Какво искаше да кажеш? — изкрещя тя към Марина, когато наближи. Думите излитаха от устата й сами. — Защо? Защо? Джон бе убит от араби, всеки го знае.
— Това беше образно казано — намеси се Влад зад гърба й. — Франк направи много неща, за да подкопае авторитета на Джон през онези години и ти го знаеш. Носят се слухове, че Франк е насъскал Мюсюлманското братство срещу Джон. Това е всичко.
— Пфу! — крясна Мая. — Всички сме се карали един с друг понякога. Това не означава нищо!
След това забеляза, че Сакс най-накрая бе погледнал към нея — сега, когато бе побесняла — и я наблюдаваше с доста странно изражение, студено и невъзможно за тълкуване — смесица от гняв, обвинение, отмъщение и какво още? Досега бе крещяла на руски и останалите й отговаряха на същия език. А тя си мислеше, че Сакс не разбира руски. Може би просто бе любопитен какво точно ги е разстроило толкова. Но антипатията в този нетрепващ поглед потвърждаваше казаното от Марина — сякаш той бе чук, а тя — гвоздей!
Мая се обърна и побягна.
Когато се опомни, откри, че се намира пред вратата на стаята си. Изобщо не знаеше как е преминала през целия Сабиши. Тя се хвърли в стаята като в майчина прегръдка и се опита да си припомни. Опита се с всички сили да си припомни Франк Чалмърс, наистина да си го припомни. Онази нощ в Никозия бе говорила с него — неочаквана среща, изпълнена със забележително напрежение и неловкост. Франк както винаги играеше ролята на оскърбен и отритнат… Бяха заедно в мига, когато Джон бе изпаднал в безсъзнание, а убийците му го бяха завлекли до фермата и го бяха оставили да умира. Франк не би могъл…
Но естествено съществуваха и заместници. Човек винаги можеше да плати на някого, за да изиграе ролята му пред другите. Не че арабите се интересуваха кой знае колко от парите. Но гордостта, честта… Ако им бе платено в чест — тази разменна монета, която Франк така добре използваше…
Само че Мая си спомняше толкова малко от онези години, толкова малко подробности. Всичко бе толкова мътно! „А-а-а-а!“ — изкрещя неволно тя. Изпитото допотопно лице в огледалото внезапно я накара да се отврати от чисто животинската болка, изписана по него. А някога беше красавица и се гордееше с лицето си; използваше го като скалпел. Сега… Косата й от снежнобяла бе станала мътносива с годините, доста променена от времето на последните геронтологични процедури. И на всичкото отгоре изтъняваше, за Бога, и то само на отделни места! Отвратително.
Мая се приближи до мивката и рязко отвори аптечката, която бе зад огледалото. Ножички за нокти на най-горната поличка. Тя ги взе, дръпна един кичур от косата си, докато чак я заболя, след което го отряза до кожа.
Първоначалното подстригване бе доста грубо и изискваше много допълнително оформяне. Дълга работа. Не успя да подравни както трябва косата си, затова най-накрая грабна бръснача и се обръсна до голо, като забърсваше порязаните места с тоалетна хартия. Не обръщаше внимание на старите белези и на противните буци и вдлъбнатини по голия си череп, който бе толкова близо под кожата. Трудно бе да върши всичко това, без дори да поглежда към чудовищното лице в средата му.