Диана беше напълно завладяна от басейна Хелас и скритата в него вода. Тя говореше за това с часове, с толкова много подробности и толкова продължително, че Мая бе твърдо убедена, че е разгадала мистерията относно родителите й. Подобен Марс-маниак можеше да е свързан единствено с Ан Клейборн, с други думи, бащата на Пол бе Питър. Мая се отпусна в седалката до голямата млада жена, от време на време поглеждаше към нея или гледаше през прозореца към стръмния северен склон на басейна, задаваше въпроси и наблюдаваше как Диана с мъка се побира между седалките. Местата във влаковете не бяха достатъчно големи за местните жители.
Едно от нещата, очаровали Диана, бе това, че според проучванията басейнът Хелас бе обкръжен от повече подземна вода, отколкото предсказваха ареологическите модели. Това откритие, направено през последното десетилетие, бе положило основата на настоящия проект „Хелас“, като бе превърнало хипотетичното море от добра идея в конкретна възможност. Освен това бе принудило ареолозите да преразгледат наново моделите си за ранната история на Марс и бе накарало хората да започнат да се оглеждат около останалите големи басейни на планетата. На път бяха вече разузнавателни експедиции към планините Чарит и Нереида, които заобикаляха Аргире, и към хълмовете около южната част на Изидис.
Що се отнася до Хелас, почти бяха приключили с проучванията и вече бяха открити около 30 милиона куб. метра, въпреки че според някои всичките бяха вече изчерпани.
— Има ли начин да разберем кога ще свършат? — попита Мая, мислейки си за безбройните молби, които затрупваха офиса й.
Диана сви рамене.
— След известно време се оказва, че сме гледали навсякъде.
— Ами самото дъно на басейна? Може ли наводнението да ни попречи да изкараме оттам някой тон вода?
— Не.
Тя разказа на Мая, че под басейна има нищожно количество вода, понеже самото дъно е било пресушено в момента на удара и сега се състоеше от около еднокилометров пласт еолитен седимент, над който се простираше твърд блок пресована скала, образувана от краткия, но главозамайващ натиск по време на първоначалния удар. Същото това налягане освен това бе станало причина навсякъде по ръба на басейна да се образува мрежа от дълбоки пукнатини, през които от дълбините на планетата излизаха огромни количества газове. Летливите съединения се охлаждаха, втечняваха се и се просмукваха в многобройните зони с пермафрост.
— Силничък удар е бил — отбеляза Мая.
— Нормално силен.
Диана каза, че по правило размерите на метеоритите били една десета от размера на кратера или басейна, образувал се в резултат на удара им в повърхността. „Също като историческите личности“, помисли си Мая. Следователно планетоидът в този случай трябва да е бил с диаметър около 2 километра. Остатъчните следи показваха, че това по всяка вероятност е бил обикновен астероид, който в по-голямата си част се е състоял от въглероден хондрит, много вода и известно количество никел и желязо. Скоростта му в момента на удара е била около 72 000 километра в час, а ъгълът на падане е бил леко завъртян на изток, което пък обясняваше наличието на обширния опустошен регион на изток от Хелас, както и на високите, сравнително правилно разположени концентрични върхове на Планините Хелеспонт, на запад.
След това Диана описа още едно правило, което пак накара Мая да направи асоциация с човешката история — колкото по-голямо е тялото, толкова по-малка част от него оцелява след удара. Следователно почти всяка частица конкретно от това се бе изпарила в катаклизмичния удар, въпреки че под кратера Гледхил бяха открили малък гравитационен болид, който почти сигурно бе остатък от планетоида. Размерите му бяха около една хилядна от тези на оригиналния астероид, ако не и по-малко. Според някои останките от големия планетоид щяха да осигурят цялото количество никел и желязо, от които се нуждаеха. За целта само трябваше да се поразмърдат и да покопаят, за да ги открият.
— Осъществимо ли е това наистина? — попита Мая.
— Не съвсем. По-евтино ще бъде просто да се създадат мини по астероидите.
Което и правеха, помисли си Мая мрачно. Това бе новият смисъл, който последният режим на „Транзишънъл Оторити“ бе вложил в думата „затвор“: някоя и друга годинка в астероидния пояс, прекарани в опериране с точно определени миньорски кораби и роботи. Според „Транзишънъл Оторити“ това бе много ефективно. Затвори, които бяха хем далеч, хем доходоносни.
Но Диана все още си мислеше за страховитото раждане на басейна. Ударът бе отпреди 3,5 милиарда години, когато литосферата на планетата е била по-тънка, а вътрешността й — по-гореща. Енергията, освободена при удара, бе извън границите на човешкото въображение — цялата енергия, сътворена от човечеството през цялата му история, беше нищо в сравнение с нея. Следователно лесно можеше да се предвиди последвалата вулканична активност. Хелас бе обкръжен от множество древни вулкани, които бяха възникнали след удара, като Аустралис Толус на югозапад, Амфитритис Натера на юг, Хадриака Патера и Тирена Патера на североизток. В близост до всички тези вулканични области бяха открити водоносни слоеве.