— Ние слязохме надолу по течението и виждаме няколко швейцарци, които работят върху реката. Укрепват бреговете на някои места с растения или скали. Те казват, че след няколко години коритото е изчистено достатъчно, за да се изчисти и водата.
— Водата ще продължи да отразява цвета на скалите и небето — отбеляза Мая.
— Да, разбира се. Но чистата вода изглежда по-добре, отколкото водата с тиня, някак си.
— Откъде знаете? — изстреля Мая.
Те трепнаха и се намръщиха. Помислиха малко.
— Просто изглежда по-различно, когато е в ръката ти, нали?
Мая се усмихна.
— Чудесно е, че разполагате с толкова много пространство. Невероятно е колко големи пространства покриват с куполи в наши дни, нали?
Те свиха рамене. Явно не бяха мислили по този въпрос. Един от тях каза:
— Ние гледаме напред към деня, в който няма да има нужда от куполи. Липсват ни дъжда и вятъра.
— Откъде знаете?
Знаеха.
Двете с Диана продължиха напред. В малките селища хората търгуваха с хранителни продукти и инструменти на открити пазари, където обсъждаха и събитията през деня. Изобщо не следяха новините от Земята и толкова упорито ги пренебрегваха, че Мая се удиви. Всички, с изключение на една малка руска общност. Хората там говореха не съвсем чист руски, но въпреки това очите на Мая се насълзиха. Казаха й, че нещата на Земята не вървят на добре. Както обикновено. Бяха щастливи, че са тук.
В едно от тези селца Мая забеляза Ниргал, който стоеше сред някаква невероятна навалица в средата на открития пазар, дъвчеше ябълка и кимаше усърдно на някой, който очевидно му говореше нещо. Когато видя Диана и Мая, които точно излизаха от колата, той се втурна към тях, прегърна Мая и я вдигна във въздуха.
— Мая, какво правиш тук?
— Тръгнала съм на обиколка от Одеса. Това е Диана, дъщерята на Пол. А ти?
— О, просто посещавам долината. Тук имат проблеми с почвата и съм дошъл, за да им помогна.
— Разкажи ми.
Ниргал бе еко-инженер и явно бе наследил известна част от таланта на Хироко. Мезокосмосът на долината бе сравнително нов, хората все още засаждаха растения навсякъде из нея и затова почвата се бе изтощила. Недостигът на азот и поташ бе станал причина да не израснат много растения. Докато се разхождаха из пазара, Ниргал обсъждаше с Мая това, сочеше й местни култури и вносни стоки и й обясняваше икономиката на долината.
— Значи не могат да разчитат само на собственото си производство? — попита Мая.
— Не, не. Изобщо не могат. Но въпреки това отглеждат голяма част от собствената си храна, търгуват с най-различни неща или просто ги раздават.
Явно, освен с всичко друго, Ниргал се занимаваше и с еко-икономика. А изглежда вече бе успял да се сприятели с много от живеещите тук. Към него постоянно се приближаваха най-различни хора, прегръщаха го, а понеже едната му ръка бе преметната през раменете на Мая, то тя волю-неволю беше въвлечена в тези прегръдки. В края на краищата около тях се струпа цяла тълпа и всички седнаха за малко около дългите борови маси на една кръчма. През останалата част от следобеда Ниргал и Мая бяха навсякъде заедно. Тя гледаше спокойните и щастливи млади лица и не преставаше да се учудва колко много Ниргал прилича на Джон, как хората се отнасят радушно с него, а след това и един с друг. Всяко събитие се превръщаше в празник, докоснат от грацията му. Наляха си питиета един на друг, нахраниха Мая обилно („Всичко е местно, всичко е местно!“), говореха помежду си на странния си бърз марсиански английски, разнищваха клюките и тълкуваха сънищата си. О, Ниргал бе много специален, леко побъркан като Хироко и въпреки това напълно нормален — и двете едновременно. Диана просто се бе залепила от другата му страна, а ако се съдеше по израженията на повечето млади жени, те не биха имали нищо против да са на нейното място или на това на Мая. Да, определено имаше някакъв магнетизъм в него: жилеста челюст, подвижна шеговита уста, раздалечени кафяви леко азиатски очи, дебели вежди, непокорна черна коса и дълго грациозно тяло, въпреки че той не бе висок колкото останалите местни жители. Нищо изключително. До голяма степен зависеше от поведението му — дружелюбно, любопитно и предразполагащо към веселие.