— Революцията не е място за анархия! Ако се опитвахме да запълним Хелас, като действаме всеки за себе си, просто щяхме да си пречим. Може би даже щяхме да подминем границата от един километър и да разрушим всичко, над което се мъчим сега. С революцията нещата стоят по същия начин. Трябва да действаме заедно. През шейсет и първа бяхме разединени, ето защо всичко отиде по дяволите. Беше глупаво от наша страна. Сега трябва да работим съвместно.
— Това го кажи на червените — често възразяваха богдановистите.
Мая им хвърляше кръвнишки поглед и казваше:
— Точно сега говоря на вас. Предполагам, че не искате да чуете как говоря с тях.
Това обикновено ги разсмиваше, понеже си представяха как тя бичува с острия си език някой друг. Мая беше известна сред тях като Черната вдовица — злата вещица, която можеше и да ги напсува, или Медея, която можеше да ги унищожи. Това не бе маловажна част от влиянието й върху тях, затова от време на време тя профилактично обръщаше дебелия край. Задаваше им трудни въпроси и въпреки че бяха безнадеждно наивни, понякога отговорите им бяха направо впечатляващи, особено когато говореха за Марс като цяло. Някои от тях бяха събрали огромни количества информация — списъци на метанационалната хералдика, системите на летищата, планове на комуникационните центрове, списъци с местонахожденията на сателити и космически кораби, компютърни мрежи, бази данни и прочие. Понякога, когато ги слушаше, й се струваше, че на този свят няма нищо невъзможно. Те бяха млади, разбира се, и удивително необразовани в много отношения, затова бе много лесно да чувства превъзходството си над тях. Но пък бяха животински жизнени, здрави и енергични. А и в края на краищата все пак бяха възрастни и когато ги гледаше, Мая разбираше, че прехваленото превъзходство на по-възрастните бе единствено въпрос на рани и белези. Младите съзнания в сравнение със старите бяха същото, което бяха и младите тела, сравнени със старите — по-здрави, по-жизнени, по-малко засегнати от външни влияния.
Затова тя имаше едно наум, дори когато ги обучаваше, и то така строго, както бе правила и с децата на Зигота. След края на лекцията обикновено се смесваше с тях, говореше, хапваше с различни групички и изслушваше историите им. След около час Спенсър обявяваше, че Мая трябва да си тръгва. Действията му загатваха, деликатно или не съвсем, че идва от друг град, въпреки че бе виждала някои от тях по улиците на Одеса и следователно те със сигурност също я бяха виждали и най-малкото знаеха, че е прекарала доста време в града. После Спенсър и приятелите му я караха да мине през обичайните процедури, за да се убедят, че никой не ги преследва. По-голямата част от групата изчезваше из стъпаловидните алеи в горните квартали на града, преди да стигнат до западния му край, където се намираше зданието на „Праксис“. След това се промъкваха през портата, която обикновено се затваряше с дрънчене, което й напомняше, че в слънчевия двоен апартамент, който споделяше с Мишел, може да се чувства в безопасност.
Един ден, докато беше в офиса си, Мая получи новини от Хелеспонт. Бяха открили нов водоносен слой, извънредно дълбок в сравнение с останалите, много далеч от басейна и много голям. Диана изказа предположение, че ранните ледникови епохи са излезли извън региона около Хелеспонт и са дошли да си починат тук, под земята. Капацитетът на новооткрития слой бе около 20 милиона куб. метра — много повече от който и да било друг. Благодарение на него количеството на откритата вода се покачваше от 80 на 120 процента от необходимото количество за запълването на басейн.
Това бяха зашеметяващи новини. Всички се струпаха в офиса на Мая, за да обсъдят находката и да я отбележат на картата. Ареографите вече чертаеха схеми на тръбопроводи през планините и спореха за относителните преимущества на различните видове тръбопровод. Най-накрая излязоха навън, за да отпразнуват събитието с щедър обяд. Беше почти шокиращо да видят, че дъното на басейна е все още празно. Но днес настоящето нямаше да ги спре. На обяда се изпи много водка, затова следобед си дадоха почивка.
Така че Мая не беше съвсем във форма, когато се върна в апартамента си и завари в дневната Касей, Джаки, Антар, Арт, Дао, Рейчъл, Емил и, Франц и някои техни приятели. Те минаваха оттук на път за Сабиши, където мислеха да се срещнат със свои приятели от Дорса Бревиа, да отидат след това до Бъроуз и да поработят няколко месеца там. Поздравленията им за откритието на нов водоносен слой бяха чисто повърхностни (с изключение на това на Арт). И наистина не се заинтересуваха чак толкова. Това, както и фактът, че намери апартамента си претъпкан, накара Мая да се вкисне. Не й помогна, че все още бе под влиянието на водката, нито пък, че Джаки направо кипеше от енергия и бе положила ръце едновременно върху гордия Антар (непобедим рицар от предислямския епос, както й бе обяснил веднъж) и върху мрачния Дао. И двамата се разтапяха от докосванията й, без видимо да протестират, когато тя изведнъж се заемаше с другия или започваше да кокетира с Франц. Мая махна с ръка на всичко. Един Господ знаеше на какви перверзии са способни ектогените, както бяха родени наведнъж, като едно котило.