Сега те бяха скитници, цигани, радикали, революционери и какво ли не още — като Ниргал… всъщност не, понеже той имаше професия и план, докато цялата останала сган… е… С усилие на волята Мая си наложи да не ги съди чак толкова строго. Но съмненията й си останаха.
Тя заговори Касей — обикновено по-сериозен от младите — сивокос зрял мъж, който напомняше на Мая за Джон по черти, но не и по изражение на лицето. Каменният му кучешки зъб се подаваше от устата му като зъб на хищник, докато наблюдаваше поведението на дъщеря си. За съжаление този път той бе пълен с планове за това, как да се отърват от отрядите за сигурност в Касей Валис. Очевидно приемаше преместването на Корольов от долината, наречена с неговото име, като лична обида и разрушенията, причинени на комплекса при спасяването на Сакс, му се струваха незадоволителни. Вероятно само го бяха амбицирали за по-нататъшни действия. Мрачен човек беше Касей. Нравът му по всяка вероятност идваше от Джон, въпреки че не приличаше чак толкова нито на Джон, нито на Хироко, което според Мая бе много добре. Но планът му да унищожи Касей Валис беше огромна грешка. Очевидно двамата с Койота бяха разработили декодираща програма, която бе разшифровала кодовете на всички шлюзове в Касей Валис и сега планираха да нападнат часовите, да застрелят всички обитатели на комплекса и след това да взривят цялата долина.
Можеше да свърши работа, но можеше и да не свърши. И в двата случая това беше равносилно на обявяването на война — доста сериозен пробив в стратегията, която бяха възприели от момента, в който Спенсър бе успял да възпре Сакс от откачените му опити да прочисти небето. Тази стратегия се състоеше в обикновено изчезване от лицето на Марс — никакви репресии, никакви саботажи, тактиката „няма никой вкъщи“, приложена към онези убежища, попаднали неочаквано в полезрението на полицията… Дори Ан сякаш поне малко се съобразяваше с този план. Мая напомни това на Касей, докато възхваляваше усърдно идеята му и го насърчаваше да я приложи на практика, когато му дойде времето.
— Но тогава няма да можем да разгадаем кодовете им — оплака се той. — Това ще е еднократна възможност. Пък и те вече знаят, че сме тук, след това, което Сакс и Питър направиха с Деймос и с въздушната леща. Вероятно си мислят, че сме много повече, отколкото сме в действителност!
— Нека си го мислят. Ние искаме да поддържаме това чувство на загадъчност и невидимост. Невидимостта е неуязвимост, както казва Хироко. Но помисли си колко много са увеличили силите си за сигурност, след като Сакс се развихри. А ако загубят Касей Валис, могат да създадат нови сили за сигурност на мястото на загубените. Това само ще ни затрудни накрая.
Касей упорито поклати глава. Джаки се намеси от противоположната страна на стаята:
— Не се тревожи, Мая, знаем какво вършим.
— Нещо, с което можете да се гордеете! Въпросът е дали с това можем да се гордеем ние! Или ти сега си принцесата на Марс?
— Надя е принцесата на Марс — каза Джаки и отиде до кухнята. Мая се намръщи и забеляза, че Арт я наблюдава с любопитство. Когато се втренчи в него, той дори не потрепна. Тя отиде до стаята си, за да се преоблече. Мишел точно се бе заел да почиства и да разтребва, понеже някои щяха да спят на пода. Очертаваше се много дразнеща вечер.
На следващата сутрин, когато Мая се събуди и отиде до банята, Арт вече бе станал. Тя чувстваше как главата й тежи. Явно беше обикновен махмурлук. Арт прошепна над спящите тела:
— Искаш ли да закусим някъде навън?
Мая кимна. Когато се облече, двамата слязоха заедно през парка и тръгнаха по крайбрежната алея, окъпана от лъчите на изгряващото слънце. Спряха в едно кафене, чиято част от тротоара бе току-що измита. На позлатената от зората стена беше написано едно изречение. Явно този, който го бе написал, беше използвал шаблон, така че то беше малко, четливо и яркочервено:
НИКОГА НЯМА ДА МОЖЕТЕ ДА СЕ ВЪРНЕТЕ