— О, Господи! — възкликна Мая.
— Какво?
Тя посочи надписа.
— А, това ли? — каза Арт. — Изрисувано е из цял Шефилд и Бъроуз. Много съдържателно и сбито, нали?
— Аха…
Седнаха на една малка кръгла масичка сред студения въздух, хапнаха сладки и пиха турско кафе. Ледът на хоризонта блестеше като диаманти, разсипани под лъчите на слънцето. Изглеждаше така, сякаш се движеше.
— Прекрасна гледка — въздъхна Арт.
Мая погледна отблизо тромавия земянин, поласкана от отклика му на настроението й. Той, също като Мишел, беше оптимист, но малко по-прозорлив и по-естествен. При Мишел това беше политика, а при Арт — темперамент. Още от първия момент, когато го бяха спасили от прекалено удобната му катастрофа, го бе заподозряла, че е шпионин — шпионин на Уилям Форт, на „Праксис“, може би на „Транзишънъл Оторити“, може би на други транснационални компании. Но сега той бе прекарал с тях доста време — близък приятел на Ниргал, на Джаки, на Надя… а те в момента фактически работеха за „Праксис“, зависеха от субсидиите, закрилата и информацията за Земята, които им осигуряваше „Праксис“. Затова Мая вече не беше сигурна — не само дали Арт е шпионин, но и какво представляваше шпионинът в този случай.
— Трябва да ги спреш и да не им позволиш да атакуват Касей Валис — каза тя.
— Не мисля, че ще чакат моето разрешение.
— Знаеш какво имам предвид. Поговори с тях за това.
Арт изглеждаше изненадан.
— Ако думите ми имаха чак толкова голяма сила, вече щяхме да сме свободни.
— Знаеш какво имам предвид.
— Ами… Според мен те се страхуват, че повече няма да им се удаде възможност да преодолеят кодовете. Но Койота изглежда е убеден, че е успял да хване същността. И Сакс е бил този, който му е помогнал.
— Кажи им това тогава.
— Дали ще си струва? Те слушат повече теб, а не мен.
— Не е лъжа.
— Може да обявим състезание „Кого Джаки слуша най-малко?“
Мая се засмя на глас.
— Тогава всички ще спечелят.
Арт се ухили.
— Трябва да заложиш на лектерна. Накарай го да имитира гласа на Джон.
Мая се засмя отново.
— Чудесна идея!
Поговориха си малко за проекта „Хелас“. Тя му разказа за важността на новото откритие западно от Хелеспонт. Арт пък се бе свързал с Форт и описа последното, доста комплицирано решение на Международния трибунал, за което Мая не бе чула. „Праксис“ бе завела дело срещу „Консолидейтид“, заради решението им да започнат строителство по новия земен космически елеватор в Колумбия. А това беше толкова близо до мястото в Еквадор, което „Праксис“ бе избрала за подобно строителство, че и двете страни щяха да бъдат застрашени. Трибуналът бе отсъдил в полза на „Праксис“, но „Консолидейтид“ бе пренебрегнала решението му и бе продължила строителството в държавата, която бе новият им клиент, и вече бе готова да разположи кабела на мястото му. Останалите метанационални компании бяха много доволни, че някой се е опълчил срещу Трибунала и естествено поддържаха „Консолидейтид“. А това създаваше многобройни проблеми за „Праксис“.
— Но метанационалните компании се чепкат постоянно — каза Мая.
— Така е.
— Значи трябва да се помъчим да накараме някои от тях да се спречкат по-здраво.
Веждите на Арт подскочиха нагоре.
— Доста опасен план!
— Опасен за кого?
— За Земята.
— Хич не ми пука за проклетата Земя — заяви Мая и усети как думите приятно се плъзнаха по езика й.
— Където народът, там и аз — заключи Арт мрачно. Мая се засмя отново.
За щастие компанията на Джаки скоро тръгна за Сабиши. Мая реши да разгледа мястото, където бяха открили новия водоносен слой. Тя се качи на един влак, който вървеше около басейна обратно на часовниковата стрелка над глетчера Нистен, на юг надолу по величествения западен скат покрай планинския град Монтепулчиано до една миниатюрна гаричка, наречена Яонисплац. Оттам нае кола и потегли към долината през страховитите ридове на Планините Хелеспонт.
Пред нея теренът се спускаше надолу към осеяната с кратери долина Ноакис, където група миньори се бяха установили на лагер. Ровърите им бяха спрени в кръг, подобен на влакче. Мая натисна здраво педала на газта и стигна до лагера късно следобед. Там я посрещнаха нейни стари приятели — бедуини, плюс Надя, която бе дошла, за да участва в консултациите относно сондирането на новооткрития слой. Всички бяха силно впечатлени от него.
— Той се простира покрай кратера Проктър и вероятно достига чак до Кайзер — каза Надя. — Изглежда продължава доста далеч на юг и съществува вероятност да е свързан с друг водоносен слой в Аустралис Толус.