Вечеряха рано и говореха само за това, като единствено спираха от време на време, за да обменят други новини и клюки. След вечерята седнаха в ровъра на Зейк и Назик. Хапваха шербета, който Зейк щедро раздаде наоколо и гледаха въглените в малкия мангал, в който домакинът им преди бе опекъл шишкебап. Беше много отпускащо. Но в края на краищата разговорът неминуемо се завъртя пак около сегашното положение на нещата. Мая отново каза това, което преди бе споделила и с Арт — че трябва да се опитат да раздухат враждите между метанационалните компании на Земята.
— Това ще означава избухването на нова световна война — каза рязко Надя. — И ако се спази закономерността от предишните, със сигурност ще бъде най-лошата досега. — Тя поклати глава. — Трябва да има по-добър начин.
— Едва ли ще чакат ние да я разпалим — обади се Зейк. — Те вече са започнали да се плъзгат надолу.
— Мислиш ли? — попита Надя. — Е, ако все пак се случи… тогава предполагам, че ще имаме възможност да организираме преврат и тук.
Зейк поклати глава.
— Ние сме техният авариен изход. Доста ще се озорим, докато ги накараме да се откажат от място като това.
— Все пак има най-различни начини — каза Надя. — На планета с мъртва повърхност бихме могли да открием някои, които не изискват непременно убийства. Трябва да има изцяло нови начини за водене на война. Говорихме със Сакс за това и той се съгласи.
Мая изсумтя. Зейк се ухили:
— Неговите „нови начини“ доста напомнят на старите, поне според мен! Да вдигнеш във въздуха онази леща — направо чудесно! Също както и изместването на Деймос от орбита. Но мога да проумея гледната му точка в перспектива. Когато са на ход ракетите…
— Трябва да се уверим, че дотам няма да се стигне — заяви Надя с онова упорито изражение, което надяваше, когато виждаше, че идеите й стигат до задънена улица. Мая я зяпна с изненада. Надя, революционният стратег… Направо да не повярваш! Е, най-вероятно мислеше как да опази собствените си строителни проекти. Или самия строителен Проект, другояче казано.
— Не е зле да говориш с общностите в Одеса — предложи й Мая. — Те са главно последователи на Ниргал.
Надя кимна одобрително и се наведе напред, за да разръчка с миниатюрния ръжен въглените в мангала. Всички се загледаха в огъня — доста рядко срещана гледка на Марс, но Зейк толкова обичаше огньовете, че бе готов да поеме риска. Фина сива пепел покриваше нажежените въглени с чисто марсиански оранжев цвят. Зейк и Назик говореха с приглушени гласове, докато описваха ситуацията при арабите. Радикалите сред тях бяха почти всичките в керваните, които проучваха планетата и търсеха метали, вода и ареотермални извори. Изглеждаха безвредни и никога с нищо не издаваха, че не са част от метанационалния ред. Но всъщност бяха там, изчакващи и готови да действат.
Надя се изправи и отиде да си легне. Когато останаха сами, Мая каза колебливо:
— Разкажи ми за Чалмърс.
Зейк впи спокоен и безучастен поглед в нея.
— Какво искаш да знаеш?
— Искам да знам как е бил замесен в убийството на Джон Буун.
Зейк трепна. Очевидно се чувстваше неудобно.
— Онази нощ в Никозия беше доста оплетена. Арабите могат да говорят за нея почти безкрайно. Много е досадно и уморително.
— Е, и какво точно казват?
Зейк стрелна Назик с очи и тя отвърна:
— Цялата работа е там, че всички говорят различни неща. Никой не знае какво се е случило в действителност.
— Но вие сте били там. Видели сте нещо със собствените си очи. Разкажете ми.
Зейк я погледна втренчено. След това кимна.
— Добре… — Той въздъхна и подреди мислите си, после тържествено, сякаш даваше свидетелски показания, започна: — След вашите речи всички се бяхме струпали в Хаир ел-кра Месхаб. Хората бяха много ядосани на Буун, понеже се носеше слух, че именно той е спрял строителстото на джамията на Фобос. Речта му изобщо не помогна. Така че ние се бяхме събрали там и мърморехме, когато дойде Франк. Трябва да кажа, че беше доста окуражаващо да го видим точно в този момент. Струваше ни се, че единствено той може да се противопостави на Буун. Ние вперихме очи в него и Франк започна да ни подстрекава. В действителност даже малко се раздразних, че напомпва младите допълнително. Направо не бяха на себе си от бяс — не само срещу Буун, но и срещу крилото Фетах. Виждате ли, Ахад и Фетах имаха доста разногласия помежду си — пан-арабски настроените срещу националистите. Между тези две поколения в Братството лежеше огромна пропаст. Ел-Хаил бе водач на Ахад-консерваторите. Той бе в кервана, с който Франк бе пътувал онази година. Често говореха помежду си и Франк му задаваше стотици въпроси, направо се вкопчваше в него като кърлеж по обичайния си начин — докато най-накрая не придобиваше усещането, че разбира както теб, така и партията ти.