Мая кимна. Бе познала описанието.
— Така че Франк го познаваше. Онази нощ ел-Хаил тъкмо щеше да заговори, когато Франк го погледна и почти веднага излезе. Ел-Хаил излезе след него. Видях го с очите си.
Зейк спря, за да отпие от кафето си и да помисли.
— Това беше последният път за следващите няколко часа, когато видях някой от тях. Точно преди да убият Буун стана отвратително. Някой започна да скандира лозунги под прозорците, хората от Ахад си помислиха, че това са Фетах и нападнаха една група Фетах. След това тръгнахме из града, като се биехме помежду си, както и с някаква група американски строители. Нещо се бе случило. Наоколо се виждаха и други боеве. Сякаш изведнъж всички бяха откачили.
Мая кимна.
— Това си го спомням особено добре.
— Е, и така, чухме, че Буун е изчезнал. Спуснахме се надолу до Сирийската порта и проверихме кодовете на шлюзовете, за да видим дали не се е измъкнал оттам. Видяхме, че някой е излязъл и не се е върнал. Втурнахме се навън и тогава научихме новината за него. Не можахме да повярваме. Върнахме се в града, където се бяха струпали множество хора. Казаха ни, че било истина. След около едночасово провиране през тълпата стигнах до болницата. Видях го. И ти беше там.
— Не си спомням.
— Е, ти беше там, а Франк вече си бе заминал. Видях Буун и излязох, за да кажа на останалите, че наистина е убит. Дори и тези от Ахад бяха потресени, сигурен съм в това — Насър, Агейл, Абдулла…
— Вярно е — каза Назик.
— Но ел-Хаил, Рашид Абу и Буланд Весейсо ги нямаше там. Когато се върнахме в сградата до Хаир ел-кра Месхаб, някой задумка с юмрук по вратата. Отворихме и в стаята се строполи ел-Хаил. Вече беше много зле, потеше се и му се повръщаше. Кожата му бе зачервена и на петна. Гърлото му беше подуто и не можеше да говори. Помогнахме му да отиде в банята и видяхме как повръща. Извикахме Юсуф и се опитахме да закараме Селим в болницата, когато той ни спря с думите „Те ме убиха“. Попитахме го какво иска да каже. Ел-Хаил прошепна: „Чалмърс“.
— Наистина ли го каза? — настоя Мая.
— Попитах го: „Кой направи това?“ и той отвърна: „Чалмърс“.
Сякаш от огромно разстояние Мая чу Назик да добавя:
— Но това не е всичко.
Зейк кимна.
— Попитах: „Какво искаш да кажеш?“ Той отговори: „Чалмърс ме уби. Чалмърс и Буун.“ С голям труд изговаряше думите. „Опитахме се да убием Буун“. Назик и аз изстенахме, когато чухме това. Селим ме сграбчи за ръката. — Зейк изпъна напред ръце и сграбчи въображаемата ръка. — „Той щеше да ни изрита от Марс.“ Каза това по такъв начин… Никога няма да го забравя. Наистина вярваше в това, което казваше. Онзи Буун наистина по някакъв начин е планирал да ни изрита от Марс! — Зейк поклати глава. Явно все още не можеше да повярва.
— А после?
— Той… — Зейк отпусна ръце. — Получи пристъп. Отначало се схвана гърлото му, после всичките му мускули… — Сви отново юмруци. — Парализира се и спря да диша. Опитахме се да го накараме да диша, но той никога повече не си пое въздух. Какво ли можехме да направим? Трахеотомия? Изкуствено дишане? Антихистамини? — Той сви рамене. — Селим умря в ръцете ми.
Настъпи дълго мълчание, докато Зейк си припомняше миналото. От онази нощ в Никозия бе изминал половин век, а Зейк беше доста възрастен.
— Направо съм изумена колко много спомени имаш — поклати глава Мая. — Собствените ми спомени, дори и за подобна нощ…
— Спомням си всичко — каза унило Зейк.
— При него проблемът е точно обратният — поясни Назик, впила поглед в съпруга си. — Той помни прекалено много. Затова не спи добре.
— Хм-м. — Мая обмисли това. — Ами останалите двама?
Зейк присви устни.
— Не мога да кажа със сигурност. Назик и аз прекарахме остатъка от нощта до тялото на Селим. Възникна спор какво да правим с него — дали да го скрием или да повикаме компетентните власти.
„Или да отидете при властите с действал сам мъртъв убиец“, помисли си Мая, гледайки предпазливото изражение върху лицето на Зейк. Вероятно и този вариант е бил обсъден. Той явно криеше нещо.
— Не знам какво се е случило с тях в действителност. Никога не успях да разбера. Много хора от Ахад и Фетах бяха в града през онази нощ, а Юсуф чу какво бе казал Селим. Може да са били техни врагове или техни приятели, или да са се самоубили. Умряха малко по-късно същата нощ. Коагуланти.
Отново всички потънаха в мълчание. Зейк въздъхна и доля чашата си. Назик и Мая отказаха.
Има неща, които човек просто трябва да забрави.