Тя започна редовно да се храни в кафенето на ъгъла, да слуша групата и да се наслаждава на самотата. Винаги сядаше с гръб към бара, но да не мисли за всичко това бе невъзможно. Земята — тяхното проклятие, техният първороден грях… Опитваше се да разбере положението, опитваше се да види нещата така, както Франк би ги видял, опитваше се да чуе гласа му, който да анализира събитията безпристрастно. Групата на Единадесетте (старата Г-7, плюс Корея, Азания, Мексико и Русия) все още държеше в ръцете си по-голямата част от властта на Земята заради военната си сила и заради финансовата си мощ. Единствените реални конкуренти на този древен динозавър бяха големите метанационални компании, създадени от сливането на транснационалните. Метанационалите — а в икономиката на двата свята по правило имаше място само за около дузина от тях — напълно естествено бяха заинтересувани да поемат контрол върху страните от Г-11, както бяха направили с по-малките държави. Компанията, която успееше да направи това, щеше вероятно да спечели борбата за надмощие между метанационалите. Затова някои от тях се опитваха да насъскат страните от Г-11 една срещу друга по стария като света принцип „разделяй и владей“, дори подкупваха някои, за да напуснат Групата. И всичко това ставаше едновременно с невероятната конкуренция между самите тях, така че докато някои се съюзяваха с държави от Г-11, за да ги включат в състава си, други съсредоточаваха усилията си върху по-бедните държави, така наречените „малки тигърчета“, за да увеличат силата им. Следователно в момента в света съществуваше невероятно сложно равновесно положение на силите — могъщите стари нации срещу новите метанационални компании и Ислямската лига, Индия, Китай и по-малките метанационали, останали като независими сили. Сили, които бяха напълно непредсказуеми… Това равновесие бе доста крехко, понеже половината от населението на Земята живееше в Индия и Китай — факт, който Мая никога не бе могла да осъзнае или да проумее, историята бе толкова странно нещо — и никой не знаеше на чия страна може да застане тази половина.
Естествено всичко това водеше до логичния въпрос защо съществуваше този обширен начален конфликт. „Защо, Франк?“ — мислеше си тя, докато слушаше сърцераздирателните танга. Какви бяха мотивите на метанационалните управници? Но тутакси пред нея се изправяше циничната му усмивка от годините, когато се познаваха. „Империите имат дълги полуживоти — й бе казал той веднъж, — а самата идея за съществуването на империя — най-дългия от всичките.“ Затова светът бе пълен с хора, които се правеха на Чингиз хан и искаха да властват над Земята, без значение с какви средства — изпълнителните власти в метанационалите, лидерите на Г-11, генералите в армиите…
„Или пък — предположи Франк в съзнанието й, спокойно и брутално, — Земята притежава някакъв капацитет. Хората са го надхвърлили. Много от тях следователно ще умрат. Това е всеизвестно. Съответно битката за ресурсите е яростна и свирепа. Воюващите — напълно рационални. Но отчаяни.“
Музикантите продължаваха да свирят. Тяхната натруфена носталгичност с времето ставаше още по-горчива и мъчителна. Настъпи дългата зима. Те продължаваха да свирят през снежния сумрак, обгърнал целия свят. Понякога мелодиите на бандонеона сякаш се надсмиваха над всичко. Нормалният живот се бе вкопчил здраво в парчето светлина под голите клони на дърветата…
Това мрачно предчувствие й беше твърде познато. Така се бе чувствала в годините преди 2061. Въпреки че не си спомняше нито една от всичките индивидуални кризи и инциденти, които бяха изградили периода преди войната, Мая все още помнеше общото чувство, което сега бавно-бавно се завръщаше — как всичко изглеждаше безсмислено, как дори и най-добрите дни бяха сиви и пропити със студ под напластените на запад огромни черни облаци… Как удоволствията на градския живот бяха придобили античен и отчаян характер, всички седнали с гръб към бара, в опит да направят каквото зависи от тях, за да се преборят с чувството на безпомощност.
Така че, когато пътуваха из Хелас и се срещаха с групите на „Свободен Марс“, Мая бе щастлива, че вижда хората, които пристигаха, които се опитваха да повярват, че заедно могат да направят нещо по-различно, независимо от гигантските водовъртежи, бушуващи около тях. Мая научи от тях, че където и да ходел, Ниргал очевидно наблягал пред младите местни жители, че ситуацията на Земята е от голямо значение за техните собствени съдби, въпреки огромното разстояние. И това очевидно действаше! Сега хората, които идваха на събиранията, бяха пълни с новини за „Еймекс“, „Консолидейтид“ и „Субараши“, за последните набези на полицията на „Транзишънъл Оторити“ към южните високи земи, които бяха станали причина за изоставянето на Оувърхенгс и много други скрити убежища. Югът бе опустял, а хората масово се изселваха в Хираниагарба, Сабиши, Одеса и в източните каньони на Хелас.