И на Марс нещата не стояха много по-добре. Полицията на „Транзишънъл Оторити“ обикаляше Юга, непритеснявана от никого, с изключение на случайни необясними експлозии сред роботизираните им превозни средства. Прометеус бе последното скрито убежище, открито и разформировано. От всички големи убежища единствено Вишняк бе останал неразкрит и обитателите му правеха всичко възможно да си остане така. Южната полярна област вече не бе част от подземния свят.
При това положение изобщо не беше чудно, че хората, които идваха на събиранията, понякога бяха изплашени. Необходима бе известна смелост, за да се присъединиш към подземния свят, който видимо потъваше. Мая предположи, че хората са подтиквани от гняв, негодувание и надежда. Но въпреки всичко се страхуваха. Изобщо не бе сигурно, че това движение ще промени нещо за добро.
А и между новопристигналите беше много лесно да бъде внедрен шпионин. Мая понякога откриваше, че им се доверява доста трудно. Всички ли бяха тези, за които се представяха? Невъзможно беше да се каже, наистина невъзможно. Една нощ на събиране с много новодошли тя видя един младеж, в чийто поглед нещо не й хареса. След събирането, което беше доста монотонно, Мая се върна направо в апартамента и разказа на Мишел за това.
— Не се притеснявай — бе единственият му отговор.
— Какво искаш да кажеш с това „не се притеснявай“?
Той сви рамене.
— Нормално е да се следят едни други. Опитват се да се убедят, че всички се познават помежду си. А хората на Спенсър са въоръжени.
— Никога не си ми казвал това.
— Мислех, че знаеш.
— Я стига! Не се дръж с мен като с глупачка!
— Не те баламосвам, Мая. Както и да е, това е единственото, което можем да направим, докато се крием.
— Не ти предлагам да се крием! Да не съм някоя слугиня!
По лицето му премина мрачна сянка и Мишел каза нещо на френски, след което си пое дълбоко въздух и изля върху нея поток от крясъци — едни от любимите му френски ругатни. Но тя видя, че постъпката му е напълно обмислена. Явно той бе решил, че двубоите между тях са полезни за нея и пречистващи за него, следователно при необходимост можеха да бъдат приложени като някакъв вид терапевтично средство. А това беше нечестно. Той си играеше с нея, манипулираше я… Без много-много да мисли, Мая влезе в кухнята, взе една бакърена тенджера и го замери с нея. Мишел беше толкова учуден, че даже не успя да се отмести.
— Какво правиш?! — изрева той. — Но защо? Защо?
— Няма да ти позволя да се отнасяш с мен като с дете — съобщи му тя, доволна от факта, че сега бе неподправено бесен. Но въпреки всичко мислите й продължаваха да кипят. — Проклет мозъчен касапин такъв, ако не бе толкова калпав що се отнася до работата ти, цялата Първа стотица нямаше да откачи и целият този свят нямаше да е толкова объркан. Грешката е изцяло твоя.
Мая трясна вратата и слезе долу в кафенето, за да размисли по въпроса колко гадно бе да имаш психиатър за партньор и колко противно бе собственото й поведение, което се променяше постоянно. Този път Мишел не слезе при нея, въпреки че тя стоя в кафенето, докато затвориха.
Същата вечер, малко след като Мая се бе прибрала и бе задрямала на дивана, на вратата се почука — бързо и лекичко, по начин, който веднага я накара да се изплаши. Мишел притича до вратата, хвърли бегло поглед през шпионката и отвори.
Беше Марина. Тя влезе и се отпусна безсилно на дивана до Мая.
— Превзели са Сабиши — каза тя. Ръцете й трепереха. — Отряди за сигурност. Хироко, заедно с всичките си близки е била там на посещение, както и южняците, пристигнали след набезите, и Койота също.
— Не са ли успели да се измъкнат? — попита Мая.
— Опитали са се. Убили са няколко от онези на жп станцията. Това ги е забавило малко и може би някои са успели да се измъкнат през лабиринта. Но цялата област е била обкръжена. Проникнали са през стените на купола. Било е като в Кайро през ’61, кълна се.
Изведнъж тя се разплака. Това бе толкова нехарактерно за суровата Марина, която познаваха, че осъзнаха внезапно до каква степен думите й са истина.
Тя се изправи и изтри очи. Мишел й подаде кърпичка. Когато се поуспокои, продължи:
— Страхувам се, че повечето от тях са мъртви. Когато стана всичко това, бяхме излезли с Влад и Урсула до една от онези скални килии. Останахме там три дена, след което слязохме до един от скритите ни гаражи и взехме три ровъра. Влад отиде до Бъроуз, Урсула до Елизиум. Опитваме се да разкажем какво се е случило на колкото се може повече хора от Първата стотица. И по-специално на Сакс и Надя.
Мая стана и се облече, след това извади един халат и наметна Мишел, проклинайки се за неудачното време, което бе избрала, за да се нахвърли върху него.