После нямаше какво друго да прави, освен да седи там през цялата нощ, да се опитва да възприеме новините и да издържи на натиска им. Затова просто седяха, разговаряха, слушаха Марина, която разказваше случката във все по-дребни подробности. Обаждаха се по линиите за връзка на „Праксис“, опитвайки се да научат повече. Седяха, притихнали и прегърбени, потънали в размишления, затворили се в собствените си вселени. Минутите им се струваха като часове, а часовете — като години. Това бе един от най-пъклените човешки ритуали, среднощното бдение, обичай от древността, с който хората се опитваха да се преборят (без голям успех) с болката от всяка една катастрофа.
Когато най-накрая се зазори, утрото бе мрачно и куполът бе покрит с дъждовни капки. Няколко болезнено бавни часа по-късно Спенсър започна да се свързва с всички останали групи в Одеса. Междувременно разпространяваха новината, върху която „Мангалавид“ и останалите телевизионни мрежи бяха наложили информационно затъмнение. Но на всички им бе станало ясно, че нещо се е случило, заради абсолютното отсъствие на Сабиши от новините, дори и от обичайните бизнесвести. Навсякъде полетяха слухове и в един момент се оказа, че достоверни новини просто няма. Слуховете бяха най-разнообразни и варираха от това, че Сабиши е получил независимост, до това, че всички обитатели са били избити. Но по време на напрегнатите събирания през следващата седмица Мая и Спенсър разказаха на всички каква бе истината, след което прекараха десетки часове в дискусии какво да правят. Мая с всички сили се мъчеше да убеди хората, че не трябва да се впускат в безразсъдни действия, преди да са готови. Само че това се оказа много трудна задача: всички бяха бесни и изплашени. През тази седмица градът, регионът около Хелас и цялата планета всъщност бяха залети от вълна от демонстрации, дребни саботажи, атаки срещу силите за сигурност, забавяния на работата, аварии сред компютрите. „Трябва да им покажем, че няма да се отърват толкова лесно!“ — бе заявила Джаки, която сякаш беше навсякъде. Дори Арт се съгласи с нея: „Според мен гражданските протести от колкото се може по-голяма част от населението биха могли да ги възпрат. Нека да накараме тези копелдаци да мислят два пъти, преди да направят още нещо от този род!“
Въпреки това ситуацията малко по малко се стабилизира. Сабиши се върна в мрежата, влаковите връзки се нормализираха и животът там постепенно навлезе в нормалните си граници, въпреки че не беше както преди. Градът бе окупиран от полицейски отряди, които наблюдаваха портите и жп станцията и се опитваха да открият всички входове в подземния лабиринт. Междувременно Мая проведе десетки разговори с Надя, която работеше в Саут Фоса, с Ниргал и Арт, дори и с Ан, която се обади от едно от убежищата си в Ауреъм. Всички бяха съгласни, че каквото и да се е случило в Сабиши, за момента трябва да се въздържат от действия. Сакс дори се обади на Спенсър, за да му каже, че „му трябвало време“. Мая намери това за много задоволително, понеже и вътрешното й чувство й подсказваше, че е още рано и че някой се опитва да ги провокира да започнат бунта преждевременно. Ан, Касей, Джаки и останалите радикали — Дао, Антар, дори Зейк — бяха нещастни от това, че им се налага да чакат и бяха песимистично настроени към ползата от подобно забавяне.
— Нищо не разбирате — повтаряше им постоянно Мая. — В момента тук израства цял един нов свят. Колкото повече чакаме, толкова повече ще укрепне. Само изчакайте.
Около месец след затварянето на Сабиши получиха кратко известие от Койота. Лицето му, което се появи по компютрите на китките им, бе необичайно сериозно. Той им каза, че е успял да се измъкне през лабиринта и в момента бил в едно от собствените си тайни убежища на юг.
— А Хироко? — веднага попита Мишел. — Какво стана с Хироко и останалите?
Но Койота вече бе прекъснал връзката.
— Не мисля, че са я хванали — каза Мишел, разхождайки се нервно из стаята, без дори да забелязва, че се движи. — Нито Хироко, нито който и да било от останалите! Ако ги бяха пленили, със сигурност щяха да го разтръбят наляво и надясно. Хващам се на бас, че Хироко отново е оглавила подземния свят. Събитията от конгреса в Дорса Бревиа насам не им бяха по душа. Те не са толкова добри в правенето на компромиси, ето защо бяха едни от първите, които си тръгнаха. Всичко, което се случи оттогава, само е затвърдило убеждението им, че не могат да ни се доверят и че ние не можем да изградим такъв свят, какъвто те искат. Затова са се възползвали от тази възможност и са изчезнали отново. Вероятно атаката срещу Сабиши ги е принудила да го направят, без да ни предупредят.