Накрая обърна назад заедно с облаците през тесните улички, оградени от жилищни блокове и градини, към платото Хънт и към своя пореден временен дом. Мишел и Спенсър бяха излезли. Мая дълго стоя до прозореца и наблюдаваше облаците, които се гонеха по небето, опитвайки се да свърши работата на Мишел вместо него. Полагаше отчаяни усилия да улови настроенията си и да ги прибере в нещо като непроницаема килия. В този момент някой рязко почука. Тя тръгна да отвори.
Бяха Джаки, Антар, Арт, Ниргал, Рейчъл, Франц и останалите от ектогените на Зигота. Те се изсипаха наведнъж в стаята й и заговориха със свръхзвукова скорост, така че Мая почти нищо не разбра. Поздрави ги толкова сърдечно, колкото можеше, като се имаше предвид присъствието на Джаки сред тях, след което се взе в ръце, изгони ненавистта от очите си и започна да говори с всички (дори и с Джаки) за това, какво смятаха да правят отсега нататък. Бяха дошли в Бъроуз, за да организират демонстрация в парка край канала. Из целия подземен свят бяха разпратени съобщения, така че се надяваха да дойде значителна част от неутралното население.
— Надявам се, че това няма да доведе до някакви прибързани и необмислени решения — каза Мая.
Джаки се усмихна триумфално.
— Помни, че няма път назад — отвърна й тя.
Мая подбели очи и отиде да сложи чайника на котлона, като се опитваше да потисне надигналата се в нея горчивина. Те щяха да се срещнат с всички лидери на подземните „клетки“ в града, Джаки естествено щеше да поеме контрола върху събирането и щеше да ги насъска да започнат незабавно въстание. И то без какъвто и да било смисъл или стратегия. А Мая не можеше да направи нищо.
Така че тя тръгна наоколо, поемаше палтата на хората, раздаваше им банани, сритваше онези, които си бяха качили краката на дивана. Чувстваше се като динозавър сред млекопитаещи, динозавър в един изцяло нов климат, сред бързи топлокръвни създания, които презираха радостната й суетня наоколо, избягваха бавните й удари и тичаха жизнерадостно около опашката й.
Арт дойде, за да й помогне за чашите, мърляв и отпуснат както винаги. Мая го попита има ли някакви новини около Форт и той й даде дневния доклад от Земята. „Субараши“ и „Консолидейтид“ бяха атакувани от фундаменталистки армии. Това много приличаше на нещо от рода на фундаменталистки съюз, въпреки че не бе вярно — християните и мюсюлманите се мразеха взаимно и заедно ненавиждаха индусите-фундаменталисти. Големите метанационални компании бяха използвали новата ООН, за да предупредят, че ще защитават интересите си с подходящи средства. „Праксис“ и „Еймекс“, както и Швейцария, бяха наблегнали на необходимостта от използването на услугите на Международния трибунал. Индия се бе присъединила към тях… и никой друг. Мишел каза: „Е, поне все още се страхуват от Трибунала“, но на Мая й се струваше, че „метаубийството“ щеше да прерасне във война между „смъртните“ и „благоденстващите“.
Тя обсъди с Арт ситуацията, докато сервираха чай на хората в апартамента. Шпионин или не, но Арт познаваше Земята и притежаваше проницателно политическо мислене, което й беше доста от помощ. Той беше като един малко по-улегнал Франк.
Все повече и повече хора се натрупваха в апартамента й — посетители, дошли от други градове и водачите на подземните „клетки“. Мая седна най-отзад и се заслуша в това, което им говореше Джаки. Помисли си, че всеки в съпротивата е въвлечен по някакъв начин от нея. Джаки използваше дядо си като символ, развяваше го над себе си като знаме, за да поведе в бой отрядите си. Това беше отвратително. Не Джон, а издутата й бяла блуза ги караше да се присъединяват към нея. Кучката мръсна! Не беше чудно, че Ниргал се бе отдръпнал от Джаки…
В момента тя пълнеше главите им с обичайните си послания, които призоваваха към незабавен бунт, без значение каква щеше да бъде стратегията им. А за тези така наречени „бууновисти“ Мая не бе нищо повече от бившата любовница на един велик човек както може би и причината, за да бъде гореспоменатият човек убит. Изкопаема одалиска, историческа недомислица, предмет на мъжките желания, както Фауст бе нарекъл Хубавата Елена, нереална и злобна. Ах, това беше влудяващо! Но тя продължи да ги гледа спокойно, стана и се заразхожда напред-назад из кухнята с обърната настрани глава. Правеше това, което правят любовниците — поддържаше ги задоволени и ги караше да се чувстват удобно. Поне в сегашния момент не можеше да направи нищо друго.