Групата се втренчи в лектерните си. Бяха направо смаяни. Елизабет заяви, че няма да участва в подобна ужасна игра, основаваща се на толкова чудовищна идея.
— Да, идеята е чудовищна — съгласи се Форт. — Но това съвсем не я прави невъзможна. Виждате ли, подочул съм това-онова. Разговори на съответните нива. Между ръководствата на големите транснационални компании, например, се водят дискусии. Спорове. Човек може да чуе какви ли не идеи, и то поднесени доста сериозно, включително и тази. Обикновено всички ги заклеймяват, след това сменят темата. Само дето никой не отрича, че са технически осъществими. И май някои хора започват да си мислят, че това е начин за разрешаване на иначе неразрешими проблеми.
Групата невесело се замисли над това. Форт разсеяно гледаше океана.
— Ето къде е фундаменталният проблем на рязкото спадане — каза той замислено. — Веднъж започнеш ли, трудно ти е да набележиш точка, в която всичко ще спре. Нека продължим обаче.
Което и направиха, само че с малко намалено темпо. Играха на „Намаляване на населението“. Всеки изчакваше реда си, ставаше „Император на света“ (предложение на Форт) и накратко набелязваше своята програма.
Когато дойде редът на Арт, той заяви:
— Бих дал на всеки жив човек рождено право да бъде родител на 3/4 дете.
Всички, включително и Форт, се засмяха. Но Арт настоя. Той обясни, че така всяка родителска двойка ще има право да роди дете и половина. След като родят едно, ще могат да избират — или да продадат правата върху половинката на някое друго семейство, или да купят от друга двойка това право и да си родят второ дете. Социалните последствия биха били изцяло положителни — хората, които искат да имат дете „извън нормата“, щяха да бъдат принуждавани да направят известна жертва за него, а тези, които не желаят, биха получили приход, за да се грижат добре за първото. Щом населението намалее достатъчно, Императорът на света би могъл да реши да промени рожденото право на едно дете на семейство, което би довело до по-устойчиво демографско положение. Лимитът от 3/4 би могъл да бъде ефективен доста време при наличието на геронтологична терапия.
Арт приключи с набелязването на основните идеи от плана си и погледна останалите. Всички го наблюдаваха втренчено.
— Три четвърти дете — каза Форт с усмивка. Всички се засмяха. — Всъщност това ми харесва. — Смехът спря. — Би утвърдило стойността на човешкия живот на открития пазар. Да видим сега ще можем ли да изчислим каква би трябвало да бъде цената на 3/4 дете. Сигурен съм, че веднага биха се появили спекуланти, борсови посредници и целият останал пазарен апарат.
Така че до края на деня си играха на „3/4 дете“, разглеждайки всички варианти чак до стоковите борси и сюжетите за сапунени опери. Когато свършиха, Форт ги покани на барбекю на плажа.
Ядоха хот-дог и пиха бира. Бе паднал сивкав здрач и вечерният бриз беше студен и солен. Големият оранжев пламък танцуваше по вятъра и светлините и сенките примигваха и танцуваха около маймуноподобния образ на Форт.
Той седна сред седмината си гости, взря се във въглените и отново заговори.
— Не можете да накарате хората насила да вършат нещо. Това е въпрос на промяна в самите нас и от самите нас. Тогава се научаваме да виждаме и да избираме. В екологията има „принцип на основаването“. Населението на един остров води началото си от малка група заселници, затова фракцията гени на родителската популация е ограничена. Това е първа стъпка към развиването на нови видове. А сега по мое мнение се нуждаем изключително от нови човешки видове — в икономически смисъл, разбира се. „Праксис“ в същността си е един малък остров. Начинът, по който сме я структурирали, е своего рода генно инженерство, с помощта на което ние развиваме наличните ни гени. Не сме длъжни да се съобразяваме съвсем точно с правилата, каквито са те сега. Можем да създадем нови човешки видове. Само че не феодални. Имаме обща собственост, възможност да вземаме решения, политика на конструктивни действия и така нататък. Ние работим, за да създадем една обща държава, подобна на онази в Болоня. Това е своего рода демократичен комунистически остров, който игнорира капитализма около себе си и изгражда един по-добър начин на живот. Мислите ли, че такъв тип демокрация е възможен? Трябва да поиграем на това някой от следобедите.