През прозорците на офиса Сакс можеше да види почти целия стар град. Изглеждаше почти същия, както го беше запомнил. Разликата бе, че сега стените на платото бяха още по-нашарени със стъклени прозорци — хоризонтални ленти от бакърено, златно, металнозелено или синьо, сякаш платото се състоеше от прекрасни минерални слоеве. Освен това палатките, които бяха покривали сградите, сега бяха изчезнали. Всичките девет плата бяха покрити от една-единствена палатка, която се простираше над всичко. Технологията за производство на куполи беше напреднала. Сакс бе чувал, че една от транснационалните компании щяла да се заеме с покриването на Хебес Касма. Ан веднъж бе предложила този проект като алтернатива на тераформирането. Сакс посрещна с насмешка предложението. А ето че сега правеха именно това. Ясно беше, че човек никога не трябва да подценява възможностите на науката за минералите.
Старият парк край канала, както и огромните тревни булеварди, които вървяха нагоре покрай платата, сега приличаха на зелени ивици, прорязани в покритите с оранжеви керемиди покриви. Старата двойна редица от колони сол все още се издигаше до синия канал. Доста строителство бе паднало, в това съмнение нямаше. Но конфигурацията на града си бе останала същата. Само по крайните квартали човек разбираше колко много неща са се променили и колко по-голям е станал градът. Градската стена бе доста зад деветте плата и ограждаше голяма част от околните земи. Внушителен процент от тях вече бе застроен.
Секретарят го разведе из „Биотика“ и го представи на повече хора, отколкото Сакс можеше да запомни. След това учтиво го помолиха да се яви сутринта на следващия ден в лабораторията и му предоставиха остатъка от деня да се настанява.
От Стивън Линдхолм се очакваше да проявява признаци на интелектуална енергия, комуникативност, любознателност и висок дух. Ето защо Сакс прекара следобеда в добросъвестно изучаване на Бъроуз и в скитане от квартал на квартал. Той крачеше из широките морави и размишляваше върху мистериозния феномен на разрастването на градовете. Това беше културен процес, за който не съществуваше подходяща физическа или биологическа аналогия. За Сакс нямаше абсолютно никаква видима причина защо това ниско място сред Изидис Планития е трябвало да стане „дом“ на най-големия град на цялата планета. Нито една от класическите причини за разполагане на град на определено място не можеше да даде достатъчно задоволително обяснение на този въпрос. Доколкото знаеше, всичко започнало от една обикновена станция по линията Елизиум-Тарсис, която после взела, че се разраснала. Може би градът бе просперирал именно поради липсата на стратегическо местоположение (Бъроуз беше единственият град, който не бе пострадал или не бе направо разрушен през 2061 година и затова в следвоенните години бе започнал развитието си от доста напреднали позиции). По аналогия с модела на „прекъснатото равновесие“ на еволюцията би могло да се каже, че тази част от живите същества бе оцеляла след удар, който бе унищожил по-голямата част от останалите същества и по този начин им бе предоставил за разпростиране една открита екосфера.
А и без съмнение куполообразната форма на терена с целия този архипелаг от малки плата наоколо му придаваше доста колоритен вид. Докато Сакс се разхождаше из обширните тревни булеварди, деветте плата изникваха пред него едно по едно, като всяко следващо изглеждаше малко по-различно от предходното. А ако човек се изкачеше с асансьор до върха на някое от платата (всичките бяха на около стотина метра над нивото на града) можеше да види едновременно няколко области, както и съседните плата в различна перспектива. Зад тях пък бе разположена земята, обкръжаваща града. Разстоянията бяха по-големи от обичайните за Марс, понеже се намираха на дъното на куполообразна падина. Човек можеше да види равното поле на Изидис на север и мрачния силует на Сиртис на запад. А на юг се издигаше самият Голям насип, застанал на хоризонта като Хималаите.
Естествено по въпроса дали приятната гледка има пръст в образуването на един град можеше доста да се поспори, но някои историци твърдяха, че много от градовете на древните гърци са били строени на места, подбирани според изгледа като компенсация за другите неудобства, така че и това най-малкото беше възможно. Но независимо от причините, сега Бъроуз беше най-големият град на Марс — малка оживена столица с около 150 хиляди жители. И продължаваше да расте. Почти в края на обиколката си Сакс се изкачи с един от големите външни асансьори до върха на платото Бранч, разположено на север от парка край канала, и видя, че северните квартали на града са осеяни със строителни площадки чак до стената на купола. Строеше се дори и около няколко от далечните плата извън купола. Явно в психологията на масите е била достигната някаква критична точка — някакъв стаден инстинкт, който е направил този град столица, обществен магнит, сърце на цялата дейност. Движещата сила на масите беше в най-добрия случай сложна, а понякога (Сакс направи гримаса) и необяснима.