Той и Филис говореха или танцуваха един с друг не повече отколкото с останалите. Единствено в стаите си те се прегръщаха, целуваха и любеха. Добрата стара тайна любовна връзка. Една сутрин някъде около 4 часа на връщане към неговата стая внезапно го обзе страх. Мина му през ума, че незабавният му отклик на поведението на Филис би могло да я накара да заподозре в него член на Първата стотица. Та кой друг би се впуснал в подобна връзка с такава готовност, сякаш това е едно от най-естествените неща на света?
Но след като размисли, Сакс реши, че Филис не би могла да различи толкова фини нюанси. Той почти се бе отказал от опитите си да разбере начина на мислене и мотивите й, понеже данните бяха крайно противоречиви и разпилени, въпреки че доста редовно прекарваха нощите си заедно. Изглежда тя се интересуваше главно от интертранснационалните маневри в Шефилд и на Земята — промените в изпълнителния персонал, във филиалите и в цените на акциите, които определено бяха безсмислени и мимолетни. Но явно Филис бе абсолютно погълната от тях. Като Стивън той живо се интересуваше от всичко това и й задаваше въпроси, за да демонстрира интереса си, но когато я питаше какво означават всички тези ежедневни промени в по-широк стратегически аспект, тя или не можеше, или не искаше да му отговори смислено. Очевидно се интересуваше повече от съдбата на хората, които познаваше, отколкото от системата, която те изграждаха. Бивш администратор на „Консолидейтид“, сега работещ за „Субараши“, бе оглавил експлоатацията на елеватора. „Праксис“ бе минал на заден план. „Армскор“ възнамеряваше да взриви няколко водородни бомби в мегареголита под северната полярна шапка, за да стимулира растежа и затоплянето на Северно море. Последната новина видимо я интересуваше по-малко, отколкото предните две.
Всъщност наистина може би имаше смисъл да се обръща повече внимание на индивидуалните кариери на хората, оглавяващи големите компании, и на техните боричкания за власт. В края на краищата в действителност именно те управляваха света. Затова Сакс лягаше до Филис, слушаше я и правеше коментари в стила на Стивън, като се опитваше да подреди всички имена в главата си.
След тези разговори Филис се обръщаше към него и го целуваше. Тогава той навлизаше в реалията на секса, където явно преобладаваха различни правила. Например, въпреки че колкото повече опознаваше Филис, все по-малко и по-малко я харесваше, неговото привличане към нея не се променяше съобразно това, а се колебаеше в съответствие с мистериозните принципи на сляпото харесване, които явно имаха хормонална основа и се задвижваха от феромоните. Така че понякога Сакс се насилваше да приеме докосванията й, докато друг път се чувстваше преизпълнен със страст, която ставаше все по-силна, понеже не водеше началото си от любов. Тоест, колкото и безсмислено да звучеше, страстта му явно черпеше сили от неприязънта. Но това се случваше рядко и с течение на времето, щом новостта на връзката им се изтърка, той все по-често чувстваше нежеланието си да прави любов с Филис. Тогава се виждаше принуден да фантазира по време на секс. В подобни моменти здраво се вживяваше в ролята на Линдхолм, който явно мислеше за такъв тип чувствени жени, каквито Сакс или не познаваше, или само бе чувал за тях, като например Ингрид Бергман или Мерилин Монро.
Един ден призори, след дълга и неприятна нощ от този род, Сакс стана, за да отиде до ледника. Филис се събуди, размърда се и реши да дойде с него.
Те се облякоха и излязоха в кристално чистата пурпурна зора. Изкачваха се безмълвно по изсечените в леда стъпала. Сакс пое по най-южната пътечка през глетчера, като често спираше, за да изследва нефритените буци лед, пълни с живеещи в леда бактерии. В един-два случая повърхността на парчетата бе допълнително обагрена в розово от водораслите. Ефектът беше доста странен. Сякаш пред тях се простираше огромно поле, покрито с фъстъчен сладолед.
Заради тези спирания напредваха доста бавно. Все още вървяха по ледника, когато от въздуха като по магия изникнаха няколко малки смерча — дяволчета от ръждивокафяв прах, които жонглираха с блестящите парчета лед, подредени в неравна линия, и сякаш накараха глетчера да се спусне към тях. След това смерчовете се събраха на едно място и вятърът засвистя в толкова яростни пориви, че Сакс и Филис се видяха принудени да приклекнат, за да запазят равновесие.