След като се върнаха в Бъроуз, още на първата вечер гривната му изпищя. Филис му се обаждаше, за да го покани на вечеря. Той се съгласи, прекъсна повикването и промърмори объркано нещо под носа си. Очертаваше се доста неловка вечер.
Отидоха в един ресторант с вътрешен двор на Елис Бът, западно от Хънт Меса.
Сервитьорите и сервитьорките им донесоха гарафа с вино, а след това и вечерята, като непрестанно прекъсваха бърборенето на Филис, което в по-голямата си част бе относно новото строителство на Тарсис. Не че тя имаше нещо против да си бъбри с тях, да раздава автографи върху салфетки и да ги разпитва откъде са, откога са на Марс и така нататък. Сакс се хранеше стоически, гледаше Филис и чакаше най-сетне яденето да свърши. Изглеждаше така, сякаш щеше да се проточи с часове. Но най-сетне все пак свършиха и се качиха в асансьора, за да стигнат до партера. Кабинката навяваше спомени за първата нощ, която бяха прекарали заедно. Сакс се почувства неудобно. Може би и Филис изпитваше нещо подобно, понеже се премести в другия край на кабината. Дългото слизане премина в тишина.
Когато излязоха на булеварда, тя го стисна здраво в прегръдките си и каза:
— Това бе една чудесна вечер, Стивън, чудесна като цялото време, прекарано с теб. Никога няма да забравя малкото ни приключение на глетчера. Но сега трябва да се връщам в Шефилд и да се заема с всичко онова, което се е натрупало. Знаеш как стоят нещата. Надявам се, че ще идваш да ме видиш, когато имаш път нататък.
Сакс се опита да запази лицето си неподвижно, като се мъчеше да прецени как би се чувствал Стивън и как би реагирал. Филис бе лекомислена жена и вероятно щеше да забрави цялата афера доста по-бързо, ако отбягваше мисълта за това, как го е наранила с това, че го е зарязала, отколкото ако размислеше защо той изглежда толкова облекчен. Затова се опита да открие онзи тъжен глас в себе си, който изразяваше засегнатост от подобно отношение. Сакс стегна ъгълчетата на устата си и сведе поглед встрани.
— Ъ…
Филис се засмя като момиченце и го прегърна нежно.
— Стига де — смъмри го тя. — Нали ни беше хубаво. Пък и ще се виждаме, когато идвам в Бъроуз или когато ти идваш в Шефилд. Не бъди тъжен.
Той сви рамене. Казаното от нея не предизвикваше никакви други представи, освен тази на най-нещастно отхвърления ухажор в света, просещ пощада. А Сакс никога не се бе преструвал на такъв. В края на краищата и двамата бяха надхвърлили стоте.
— Разбирам — въздъхна той и й се усмихна нервно и обезсърчено. — Просто съжалявам, че времето дойде.
— Знам — каза тя и го целуна отново. — Аз също. Но все някога ще се видим пак, а тогава…
Сакс кимна и отново сведе поглед. В този момент оценяваше по достойнство трудностите, с които се сблъскваха актьорите. Ами сега? Какво да прави?
Но Филис си тръгна с кратко „довиждане“. Сакс на свой ред отрони едно „довиждане“ — поглед през рамо и кратко махване.
После тръгна по булеварда към Хънт Меса. Това бе всичко. Много по-лесно, отколкото си го бе представял. Всъщност, изключително удобно.
Чувствайки се така, сякаш бе дишал азотен оксид, той се изкачи по огромната стълба на Хънт Меса до своя етаж и се запъти към малкия си апартамент.
По-късно тази зима в Бъроуз, от 2 февруари нататък, се проведе годишната конференция на проекта „ТЕРАФОРМИРАНЕ“. Това бе десетата подобна конференция, наречена от организаторите „М-38: Нови резултати и нови направления“. Очакваше се на нея да присъстват учени от цял Марс, които щяха да бъдат около три хиляди. Срещите се провеждаха в големия конгресен център на Тейбъл Маунтин, а учените от провинцията бяха настанени в хотели из целия град.
Всички от филиала на „Биотика“ в Бъроуз присъстваха на събиранията, като от време на време изтичваха до Хънт Меса, ако искаха да проверят как вървят протичащите експерименти. Сакс също живо се интересуваше от конференцията (естествено, в допустима степен…). На първия ден от провеждането й той слезе рано сутринта до парка, взе си кафе и торта и се качи до конгресния център. Беше едва ли не първият регистрирал се. Дадоха му програма за конференцията и табелка с името му за закачане върху палтото. Сакс тръгна из залите, като отпиваше от кафето си и преглеждаше програмата за сутринта. Тук, за пръв път от повече години, отколкото си спомняше, се чувстваше изцяло в стихията си. Научните конференции бяха винаги едни и същи, без значение кога и къде се провеждаха. За тези, които харесваха тяхната атмосфера, те бяха изключително приятни. Сакс надзърна в няколко от стаите, но нито един от разговорите не го заинтригува достатъчно, за да се включи. След известно време се озова в зала, пълна с монитори. Започна да ги разглежда. Той се интересуваше от всичко, но се задържа най-дълго пред описанията на лансираните от него аспекти на тераформирането или тези, в които някога бе участвал. Един от тях беше „Преценка на кумулативната топлина, освободена от вятърните двигатели в Андърхил“, Сакс се спря и прочете текста два пъти от край до край, чувствайки се леко обезкуражен.