Никой по видеото обаче и пет пари не даваше. Там нямаше червени. Разрушаването на повърхността бе просто една вероятност като резултат не само от тераформирането (което според тях бе заслуга единствено и главно на транснационалните компании), но и от разкопаването на рудниците. Сакс изгледа репортажа за откриването на нова златна мина със смесени чувства. Странно колко много хора бяха обладани от златната треска… Ето какво представляваше Марс през XXI век. Веднага след построяването на новия елеватор старият начин на мислене в стила на „Треска за злато“ се бе завърнал, сякаш наистина това бе единствената им цел, към която се бяха втурнали всички, без значение от коя държава бяха, като размахваха насам-натам огромните си кирки и лопати. Космически инженери, които строят рудници. А тераформирането, единствената цел на неговия живот от 60 и повече години, изглежда се превръщаше в нещо различно…
Сакс бе започнал да страда от безсъние. Никога преди не му се бе случвало подобно нещо, затова той окачестви този феномен като „крайно неудобен“. Често се събуждаше и започваше да се върти в леглото. Когато станеше ясно, че повече няма да може да заспи, сядаше, включваше екрана на изкуствения си интелект и изглеждаше поред всички видеопрограми, дори и новините, които преди никога не удостояваше с внимание. Забелязваше симптоми на нарушени функции у Земята. Например, земните хора не се опитваха да направят каквото и да е, за да овладеят нарастването на населението в резултат от провеждането на геронтологичната терапия. Естествено, от това следваше развитието на една низша класа на „неподложените на терапия“, особено в бедните страни с по-голямо население. Статистиците още не бяха достигнали до прозрението, че ООН отмира като организация, но едно изследване на Международния трибунал показваше, че в развитите страни са подложени на терапия около 70% от населението, а в бедните — само около 20%. Това разделение на бедни и богати очевидно беше опасно, но на Земята като че ли го приемаха за природна даденост.
Нощ след нощ Сакс се събуждаше, включваше екрана на лектерна си и гледаше, прекалено уморен, за да мисли както трябва. С продължаването на тези нощни бдения откри, че все по-често и по-често се връща към програмите за 2061 година. Имаше хиляди видеоподборки за събитията. Името на най-дългата от тях (близо 60 часа зле подбран и монтиран видеоматериал) бе „Третата световна война!“.
Човек трябваше да изгледа само няколко минути от този филм, за да разбере, че заглавието не е обикновена евтина сензация. През тази съдбовна година из цялата Земя бяха избухнали войни. Онези летописци, който не бяха склонни да наричат събитията „трета световна война“, явно смятаха, че събитията просто не бяха продължили достатъчно, за да бъдат класифицирани. Според тях не ставало дума за обикновен сблъсък на два огромни алианса, а за нещо много по-неясно и сложно. Различни източници го наричаха „Северът срещу Юга“ или „младите срещу старите“, или „ООН срещу нациите“, или „нациите срещу транснационалните компании“, или „армията срещу полицията“, или „полицията срещу гражданите“, така че в края на краищата излизаше, че това са били всички конфликти, взети заедно. За пет-шест месеца светът се бе превърнал в хаос.
В целия този водовъртеж Марсианската война бе само един зрелищен сблъсък сред безброй подобни. Много малко от общите програми за 2061 година отделяха на тези събития повече от три-четири минути. Една безсънна утрин, точно на развиделяване, на Сакс му хрумна, че ако иска да проумее събитията от 2061 година, трябва да събере със собствените си ръце информация от оригиналните видеозаписи на побеснелите тълпи, опожаряващи градовете, и от случайните пресконференции на отчаяните опечалени лидери. Парче по парче.
Дори и да се заемеше с тях по хронологичен ред, пак не бе никак лесно. За няколко седмици това се превърна в негов основен интерес (напълно в стила му…), понеже подреждането на цялата мозайка трябваше да започне именно с уточняването на хронологията… и да завърши с отговор на въпроса „Защо?“.
С течение на времето той започваше лека-полека да схваща. Общото мнение естествено се оказа вярно — внезапната поява на транснационалните компании през 40-те години бе подготвила почвата и бе главната причина за избухването на войната. В това десетилетие, когато Сакс бе посветил цялото си внимание на тераформирането, новият ред на Земята бавно бе придобил сегашната си форма, докато хилядите мултинационални корпорации се бяха преобразували в десетки колосални транснационални компании.