И въпреки всичко това не бил изцяло нов ред. Мултинационалните корпорации възникнали в състоятелните индустриални държави и затова напълно естествено транснационалните компании изразявали интересите на тези държави. Те бавно, но сигурно налагали волята си със сила върху останалата част на света, което напомняше на Сакс колониалните и империалистическите системи в миналото. Затова през 2060 година, когато транснационалите били атакувани от отчаяните бедни държави, военната сила на Групата на Седемте (Г-7) им се притекла на помощ.
Непосредственият повод за избухването на войната през 2061 година се оказали разправиите около марсианския космически елеватор. Първоначално той бил притежание на „Праксис“, но след като започнал да функционира (през февруари 2061 година, по-точно), „Субараши“ надделяла и поела контрола над елеватора. Тогава „Субараши“ представлявала конгломерат от повечето японски корпорации — онези, които не били погълнати от „Мицубиши“. Тя била една постоянно увеличаваща се мощ — агресивна, враждебна и амбициозна. След завладяването на елеватора (одобрено между другото от КПМ към ООН) „Субараши“ незабавно намалила емигрантските квоти, което станало причина за покачване напрежението на Марс. В същото време на Земята конкурентите на „Субараши“ възразили срещу това на практика икономическо завладяване. Въпреки че възраженията на „Праксис“ се ограничили с легални действия срещу злополучната ООН, една от държавите на „Субараши“, Малайзия, била нападната от Сингапур, база на „Шелалко“. До април 2061 година голяма част от Южна Азия вече воювала. Повечето боеве били отдавнашни конфликти, като Камбоджа срещу Виетнам и Пакистан срещу Индия, но други били нападения срещу сателитите на „Субараши“, като Бирма и Бангладеш. Старите вражди се вплитали в новите конфликти между транснационалните компании. През юни 2061 година войната обхванала цялата Земя, а след това и Марс. До октомври вече били загинали около 60 милиона души, а други 50 милиона щели да загинат като следствие от прекъснатите или разрушени връзки или от новоразразилата се епидемия от малария, за която нямало ваксина или лекарство. Това бе напълно достатъчно за Сакс да окачестви събитията като световна война, представлявала смъртоносна синергетична комбинация от битки между транснационални компании и революции срещу режима на компаниите, вдигнати от разочаровани групи хора. Но хаотичното насилие убедило транснационалите да разрешат проблемите им (или поне да ги поставят за обсъждане). Така всички революции се провалили, особено след като армиите на Г-7 се намесили, за да спасят компаниите от разпокъсване. Всички големи военно-индустриални държави приключили от една и съща страна на барикадата. Това им помогнало да водят доста къса война в сравнение с предишните две. Къса, но ужасяваща — в нея загинали толкова хора, колкото в предишните две, взети заедно.
Военните действия на Марс били малка част от тази Трета световна война. Тук няколко от транснационалните компании потушили един пищен, но общо взето неорганизиран бунт. След края на войната Марс се озовал в здравата хватка на водещите компании с благословията на Г-7 и на някои от останалите клиенти на транснационалните компании. А Земята се изправила и, олюлявайки се, продължила напред със 100 милиона души по-малко.
Но с изключение на това, нищо друго не се променило. Нито един от земните проблеми не бил разрешен. Така че всичко можеше да се повтори. Бе напълно възможно. Би могло да се каже, че нещата отиваха натам.
Една вечер в стаята на Сакс се появи Дезмънд. Самият Койот, прочутият „пътник без билет“ сега стоеше пред Сакс, дребен и слаб, облечен в гащеризон на строителен работник в невероятно ярки цветове — диагоналните ивици аквамарин и кралско синьо просто повеждаха окото към лимоненозелените ботуши. Доста от строителните работници в Бъроуз (а тук имаше много такива) през цялото време носеха подобни ярки, изработени от гъвкава материя ботуши като някаква модна тенденция. Естествено всички ботуши бяха в крещящи цветове, но съвсем малко можеха да се мерят със зашеметяващото флуоресцентно зелено на тези на Дезмънд.
Той се ухили доволно, когато Сакс се облещи при вида им.
— Не са ли красавци, а? И доста отвличат вниманието.
Което важеше за целия му външен вид, понеже косата му беше яркочервена, на места с жълти кичури, а на главата си бе нахлупил зелена баретка — доста необичаен вид за Марс.