— Но радиацията…
— Да — кимна Дезмънд с хищна усмивка, — получават по 40 рентгена на година.
— Шегуваш се!
— Съвсем сериозно. Те естествено съобщават на работниците си за това, плащат им солидни заплати, а след три години им дават и бонификация, с други думи, геронтологична терапия.
— Да не би в противен случай да им я отказват?
— Скъпо е, Сакс. А и списъците са километрични. Хората виждат в това начин да посъкратят малко и чакането, и разходите.
— Но все пак… 40 рентгена! Не е сигурно, че терапията ще се справи с щетите, които може да нанесе лъчение с подобен интензитет!
— Да, известно ни е — каза намръщено Дезмънд. Нямаше нужда да се позовава на Симон. — Само дето те не го знаят.
— Но това просто е глупаво.
— Е, всъщност тукашното подразделение на „Субараши“ се управлява от грузинци, а те все още са в плен на здравата хватка на Сталиновия дух. Така че за тях е едва ли не проява на патриотизъм да управляват страната си колкото се може по-тъпо. За бизнеса им важи абсолютно същото. А пък ръководителите на „Субараши“ са японци, които вярват, че Япония е станала велика, понеже е била корава и е устояла. Те казват, че през 2061 година са спечелили това, което са загубили по време на Втората световна война. „Субараши“ е най-бруталната компания и всички останали й подражават доста успешно. В този смисъл „Праксис“ се различава от другите. Трябва да запомниш това.
— А ние им се отплащаме, като крадем от тях.
— Е, ти си този, който работи за тях. Може би ще си смениш работата?
— Не.
— Мислиш ли, че ще успееш да откраднеш всички тези неща от някой от филиалите на „Субараши“?
— Не.
— Но би могъл да ги вземеш от „Биотика“.
— Може би. Охраната е доста силна.
— Но би могъл.
— Вероятно. — Сакс се замисли. — Искам нещо в замяна.
— Да?
— Ще ме откараш ли до изгорената от Солета зона? Искам да я видя.
— Естествено! И на мен ми се иска да й хвърля един поглед.
Така че следващия следобед те напуснаха Бъроуз и тръгнаха с влака към Големия насип. Слязоха на гара Либия, на около 70 километра от Бъроуз, след което се плъзнаха незабелязани в едно от скритите им убежища вътре в скалата. Долу намериха скритата от Дезмънд кола и потеглиха през нощта към скривалището на червените в кратера Дю Мартерей, което се намираше до удължена и равна скала, използвана от тях за летище. Дезмънд не представи Сакс на домакините им. Отведоха ги в малък хангар, където се качиха в един от старите „Стелт“-ове на Спенсър и полетяха бавно на изток.
Известно време и двамата мълчаха.
Накрая Сакс каза:
— Срещнах се с Филис.
— А стига бе! Позна ли те?
— Не.
Дезмънд се засмя.
— Ей това си е Филис.
— Доста от старите ми колеги не ме познаха.
— Да, но Филис… Още ли е президент на „Транзишънъл Оторити“?
— Не, а и не мисли, че този пост предоставя кой знае каква власт.
Дезмънд се засмя отново.
— Глупава жена. Но й признавам, че успя да спаси онази група от Кларк. Вече ги виждах как гушват босилека.
— Знаеш ли нещо повече за това?
— Да, говорил съм с двама от тях. Даже единия го хванах вчера в Бъроуз, в бар „Пинго“. Само им подметни за този случай и после няма да можеш да им затвориш устите.
— Да е станало нещо към края на полета?
— Към края? Ами да. Май някой бил умрял. Струва ми се, че когато се евакуирали от Кларк, някаква жена си била счупила ръката. И понеже Филис била най-близкото нещо до доктор, което имали, тя се грижила за нея през цялото пътуване. Жената вече почвала да се оправя, но тогава се случило нещо (тук ония двамата, дето ми разправяха, започнаха да мънкат) и положението й се влошило. Филис се молила за нея, но въпреки всичко тя умряла два дена преди да навлязат в системата на Земята.
— А… — каза Сакс. След кратко мълчание продължи: — Но Филис вече не изглежда толкова… религиозна.
Дезмънд изсумтя.
— Ако питаш мен, тя никога не е била такава. Бизнесът — това е нейната религия. Отидеш ли при истинските християни в Кристианополис или в Бинген, ще видиш как на закуска обсъждат делата на пророците и важничат наоколо с онази ужасна мазна праведност. Праведност, Боже мили! Това е едно от най-неприятните човешки качества. Нереални работи, нали? Но християните от „полусвета“ не са като тях. Те са гностици, квакери, баптисти, бахаи и така нататък. Според мен са едни от най-любезните хора на подземния свят. Търгувал съм с всички. Толкова са услужливи. Много са близки с Хироко. Между тях съществува някаква мистериозна мрежа. — Той се захили. — Но Филис и останалите бизнесфундаменталисти… Те използват религията, за да прикрият кожодерството си. Мразя това! Всъщност след като се приземиха, никога не съм чувал Филис да говори на религиозни теми.