Седна на пода, задъхан. Филис все още дишаше, а пулсът й бе бавен, но равен. Изглеждаше наред, но падането я бе извадило за известно време извън строя дори още по-ефикасно от неговия удар. Кожата й беше бледа и влажна, а устата й бе леко отворена. За момент му дожаля за нея, но след това си спомни как го бе заплашила, че ще го предаде на охраната и съчувствието му в миг се изпари. Въпреки че методите им бяха съвременни, това си беше чиста проба мъчение. Ако бяха успели да изтръгнат тайните му, сега щяха да знаят за южните убежища и за всичко останало. Щом веднъж придобиеха обща представа какво знаеше, щяха да се сдобият и с подробностите. Едва ли щеше да устои на комбинацията от наркотици и средства за потискане на волята.
Дори и сега Филис знаеше прекалено много. Фактът, че разполагаше с безупречна фалшива самоличност, предполагаше наличието на цяла инфраструктура, която е съществувала подмолно… досега. Щом вече знаеха за нея, вероятно можеха да я издирят. Хироко, Дезмънд, Спенсър, който бе доста вътрешен в системата на Касей Валис, „откритите“… Ниргал, Джаки, Питър, Ан… всички. И то само, защото той не бе достатъчно умен, за да не се забърква с една тъпа и досадна жена като Филис.
Огледа се наоколо. Тоалетната се състоеше от две клетки — едната с тоалетна чиния, а другата с мивка, огледало и обичайната аптечка: контрацептивни хапчета, ободряващи газове… Сакс впи поглед в тях, задържа дъха си и започна да обмисля нещата. Докато плановете се подреждаха в съзнанието му, той шепнеше инструкции в компютъризираната си гривна. Дезмънд му бе дал няколко доста могъщи компютърни вируса, които Сакс сега прехвърли в гривната на Филис. С малко късмет можеше да разруши цялата й система. Предпазните програми не струваха и пет пари пред мощните, създадени на основата на военна технология вируси на Дезмънд. Поне така твърдеше той.
Но оставаше въпросът какво да прави с Филис. Освежителните газове в аптечната представляваха индивидуални инхалатори, най-вече с азотен оксид, които съдържаха два или три кубически метра газ. Вентилационната решетка бе близо до тавана и можеше да бъде запушена с тоалетна хартия.
Сакс използва кредитната си карта и изкупи всички инхалатори от аптечката — двадесет флакончета джобен формат с маски, покриващи носа и устата. Азотният оксид трябваше да е малко по-тежък от въздуха в Бъроуз. После откъсна едно парче от безкрайното руло тоалетна хартия, качи се върху чинията и напъха хартията в процепите на вентилационната решетка. Останаха няколко съвсем малки пролуки. Той слезе и огледа вратата. Между нея и пода имаше пролука, широка около един сантиметър, затова откъсна още няколко парчета тоалетна хартия. Филис продължаваше да издава неопределени хъркащи звуци. Сакс отвори вратата, изрита флаконите навън, хвърли прощален поглед върху легналата по очи Филис, излезе и затвори вратата. След това натъпка тоалетната хартия в пролуката, като остави малка дупка в единия ъгъл. Той хвърли бегъл поглед към коридора, клекна и нагласи гъвкавата маска на един от флаконите към дупката, която бе оставил, и изпразни съдържанието на бутилката в тоалетната. Повтори тази операция двадесет пъти, като пъхаше празните флакони по джобовете си, докато не се напълниха, а останалите натовари в една импровизирана раница, която измайстори от последното парче тоалетна хартия. След това стана и, дрънчейки, отиде до карта. Щом се качи и натисна газта, колата потегли рязко напред с движение, обратно на онова, изхвърлило Филис от задната седалка при внезапното спиране на колата преди малко. Това сигурно болеше.
Сакс спря карта, излезе и се затича обратно към тоалетната. Отвори вратата с ритник, влезе вътре, без да си поема въздух, сграбчи Филис за глезените и я издърпа навън на въздух. Тя все още дишаше. На устните й играеше лека усмивка. Сакс с мъка потисна изкушението да я срита и хукна обратно към карта.
Подкара колата с пълна скорост към другата страна на платото, оттам слезе с асансьора до етажа на метрото и се качи на следващия влак за гара Юг. Забеляза, че ръцете му треперят, а кокалчетата на дясната му ръка се бяха подули и посиняваха. Доста здраво я беше ударил.
Щом стигна до гарата, си купи билет в южна посока, но когато подаде билета и личната си карта на контрольора, очите на мъжа се разшириха, а колегите му светкавично извадиха пистолетите си, като нервно викаха подкрепления по радиостанцията от съседната стая. Очевидно Филис се бе съвзела по-бързо, отколкото бе предполагал.